Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева

Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева

Днес като че ли пак идва времето на музиката на Йохан Себастиан Бах. Когато бях в Швейцария през втората половина на 80-те години, ми казваха: „Ние след войната свирехме само Бах“. Така беше и когато учех при Иржи Рeйнбергер в Прага, а после и в София след 1974 г, когато залите бяха пълни. След това дойде този „охолен“ живот и Бах отиде малко встрани, музиката за орган също. Но в днешните времена, които са много сериозни и страшни, Бах се завръща. Неговата музика утешава и променя хората... Бах става отново актуален след един полувековен период на секуларизъм благодарение на епохалното, но с доста съкращения изпълнение на „Матеус Пасион“ от младия Менделсон през 1829 г. в Берлин. Но камерната и концертната музика на Бах винаги са звучали. Лудвиг ван Бетовен е владеел цялото Добре темперирано пиано и е учил контрапункт при Йохан Георг Албрехтсбергер, но концертната зала вече е изместила църковното музициране и органа; тогава дори и Missa solemnis се е изпълнявала в концертната зала. Но в ескиза на Десетата симфония на Бетовен има темата BACH. Бетовен е нарекъл Бах океан, а не поток, и той продължава да струи в целия романтизъм и в модерна, прескачайки границите на новия век – в цигулковия концерт на Албан Берг и в оркестрациите на Арнолд Шьонберг и Антон Веберн. [...]

Залог, трима мъже и една жена. Разговор със Светослав Овчаров

Целия си самостоятелен живот от Освобождението насам България преживява под сянката на евентуална руска окупация, която 45 години си беше и реална. Ако можеха, руснаците щяха да го направят още през 1877–1878 г., но великите сили просто не им позволяват. Последвалите действия на Паница реално тласкат страната ни към това да се превърне в придатък на Руската империя. Действията на Стамболов пък биха могли да разярят тази тиранична държава и също да се стигне до окупация – всичко е вървене по ръба. [...]

Тандем отвъд триумфа. Разговор с Кристина Грозева и Петър Вълчанов

При нас работата върху сценария отнема дълго време. Залагаме си идеи, които на по-късен етап разработваме, докато пишем друг текст. В един момент на единия му хрумва нещо или реанимира някоя стара идея. Самото писане е един от най-трудните процеси в нашата съвместна работа. Понякога единият пише, после другият дописва и надгражда, редактира… Мисля, че във всичките ни филми – от етапа на написването на сценария до финалния ни монтаж, някои от най-хубавите ни сцени са отпаднали. [...]

Въображаемото време на надеждата. Разговор с Аниес Дезарт

Щом напиша една книга, преставам да я разбирам. Докато пиша, все пак си мисля, че съм донякъде наясно с нещата. Литературата е паралелен живот. Но аз винаги се доверявам на читателите. Нещо в мен ми казва какво съм написала, но понякога самата аз не съм наясно. Завърших „Вечният годеник“ и една моя приятелка, която е драматург, в свой анализ съзря връзки, за които не бях и подозирала. Нейният анализ бе насочен към времето в романа, което може да бъде изразено по множество начини. [...]

Баховото общество в България. Разговор с Йосиф Герджиков и Георги Колчаков

Всеки човек, който се занимава с музика професионално или непрофесионално, е минал през Бах. И всяко докосване до Бах изведнъж те заразява с любов, почит, възхищение. Така се случи и с мен. Инструменталната музика на Бах беше по-известна в България. Изпълняваха се концертите му за цигулка и пиано. Освен книгата на Алберт Швайцер за Бах се появи и плоча с изпълнения на Швайцер. Изведнъж се откриха съвсем други перспективи към това, което музиката може да изрази, към отношенията между Бога и човека. [...]

Ужасява ме изразът „да се забавляваме“. Разговор с Пламен Антов

Що се отнася до „един бяс“, знаете ли, ужасява ме изразът „да се забавляваме“: гигантска празнота, която назовава битийния (онтологичен) хоризонт на днешния бъдещ масов човек. Да, точно така: най-страшното е, че непрестанно – и все по-непрестанно – я чувам по всякакви поводи в невинните устица на дечица в предучилищна възраст. (Те са наистина невинни – чистите фигури на консумативното общество.) Чистият симптом на всеобщата инфантилизация. Ето го беса, който най-сигурно води нашата цивилизация към пропастта. [...]