Около седем вечерта
23.03
2025
Йермина се прибра в апартамента, закачи старателно палтото си и седна на дивана. Поинтересува се как е минал денят му. Отговори ѝ: „Нищо особено“ и отвори бутилка вино. Седна до нея, подаде ѝ чашата. Тя плъзна крака си върху коленете му и каза: „Искам да ме заведеш в България. Искам да видя твоите паяци, твоите есени и всичко, което е било преди мен. Искам!“. И отпи дълга глътка. Той започна да масажира бавно ходилата ѝ, а времето лъкатушеше през пролуките, които не го задържаха на едно място. [...]