Култура / Брой 8 (3021), Октомври 2025

Разговор с Осман Аг Муса и Седрик „Момо“ Морел от туарегската блус група Tamikrest на третото издание на пловдивския фестивал Station Street в очакване на новата ни среща с тях на 23 октомври в София

Макар и донякъде в сянката на по-известни в световен мащаб групи като класиците на пустинния блус Tinariwen или „дезърт рок“ звезди като Bombino и Mdou Moctar от Нигер, Tamikrest са един от безспорните феномени на съвременната туарегска сцена в Западна Африка. И определено можем да кажем, че по своя тих и деликатен начин фронтменът им Осман Аг Муса (роден през 1985 г. в Кидал, Мали) е едновременно човекът с най-запомнящ се глас в тази музика и с едни от най-въздействащите авторски песни на езика тамашек през новото хилядолетие.

За Tamikrest, чието име се превежда като „свързване“, „възел“, „обединение“, но също така и като „бъдеще“, знаем от около 15-ина години, през това време групата е минала през множество трансформации и персонални смени, без да изгуби оригиналното си звучене – даже напротив. Всеки следващ музикант, влизащ в състава ѝ, обогатява създадения от ядрото Осман Аг Муса (глас, електрическа и акустична китара, композиции) и Шейх Аг Тиглиа (бас китара, понастоящем басист и в Tinariwen) разпознаваем музикален език. През годините гости в техни песни са били Durtmusic (Хюго Рейс, Крис Екман и Крис Броко), с които имат цял албум заедно, Фадимата Уалет Умар от най-известната женска туарегска формация в света Tartit, патриархът на айну музиката от Хокайдо Оки Кано, Инди Зара... А в настоящия състав от много години са и двама европейци, които допринасят по изключителен начин в „шлифоването“ на оригиналния туарегски блус на Осман – това са французите Пол Салваняк и Седрик „Момо“ Морел. Първият е китарист, чийто сърф-рок/готик-американа подход към инструмента се свързва по удивителен начин с „къдравата“ дезърт блус техника на Осман, а вторият – барабанист, клавирист, тур мениджър и майстор на традиционния западноафрикански перкусионен инструмент калабаш. Пол е част от електрическия вариант на групата, а Седрик – от акустичния, като за настоящото турне, което премина през Пловдив, а на 23 октомври т.г. ще стигне и до София, те съчетават двете начала.

Осман, в традиционната туарегска музика, а и във вашите авторски песни има особено съчетание между меланхолия и нещо, което е на границата да избухне. Как можем да свържем тези две стихии с културата на туарегите в стари времена и днес?

Осман Аг Муса: Тази музика, която наричаме „асуф“, е пропита с носталгия. Тя има дълбоки корени, датиращи отпреди няколко века. Ако говорим за преди сто години, нашите предци са пътували на дълги разстояния с кервани, понякога в продължение на три месеца. По време на тези пътувания те съчинявали много стихове, вдъхновени от ритъма на пустинята. Хората от онова време се сблъсквали с две големи трудности – опасностите на пустинята и страха от смъртта, но и с носталгията по близките си, по дома. Така тази музика носи в себе си меланхолията, но и енергията на съпротивата. Енергията е надеждата да се справят с всички тези трудности и изпитания по време на пътуването. Носталгията идва от самото желание да се завърнеш у дома. Едно време тази музика все още не се свиреше по модерен начин. Първата група, която се опита да свърже традиционната музика на туарегите с модерната, беше Tinariwen. Аз израснах между това двойно влияние – модерната музика на Tinariwen и традиционната музика. Светът се промени много през последните години и днес нашата борба е да направим всичко възможно, за да съхраним тази култура и начин на живот, защото животът в пустинята се променя. Опитваме се да популяризираме тези традиции, за да ги запазим и да останем верни на това, което сме, и на онова, което бяхме.

Когато се видяхме за последен път в София през 2023 г., вие разказахте за един скорошен потресаващ случай на изличаване на цяло туарегско селище в Кидал от страна на централната власт в Мали с помощта на наемници от руската военна формация „Вагнер“. Какво е положението в Кидал и въобще в северната част на Мали днес?

Осман Аг Муса: Ситуацията в Мали става все по-катастрофална, много е трудно... Но и не мога да кажа, че положението на туарегите е еднакво навсякъде. В Алжир е по-добре. Там туарегите са пълноправни граждани, като същевременно запазват място за своята култура. Освен това туарегският език тамашек се използва наред с арабския и френския. В Мали обаче ситуацията е много различна, а в Нигер, макар че не живея там, тя е подобна на нашата. Борим се за съществуването си. В Нигер и Мали има много преврати и те унищожават всяка надежда за стабилност. Преди имаше международни споразумения, но днес те вече не се спазват. Туарегите вече не са в безопасност в северната част на Мали. Режимът се опита да се изправи агресивно срещу туарегите. Използваха дронове и дори наемници, за да атакуват цивилни, деца... Ситуацията е катастрофална. Ако не се намери бързо решение, джихадистите от Буркина Фасо и Нигер ще спечелят много територия, възползвайки се от хаоса. Днес голяма част от населението в северната част на Мали търси убежище в Алжир или Мавритания, 55 000 души са избягали и в Мавритания са създадени бежански лагери. Хората в южната част на Алжир и северната част на Мали са свързани чрез семейни връзки, мнозина от Малийския север имат роднини, които са алжирски граждани. Но макар някои бежанци да се намират близо до границата там, по-голямата част са в Мавритания.

Днес в Кидал, можем да кажем, е много по-страшно, отколкото през 2012 г.?

Осман Аг Муса: Десет пъти по-зле е. През 2012 г. имаше само един враг – „Ал Кайда“. Докато днес са много повече – военните милиции, „Даеш“ и тези, които биха направили всичко, за да се задържат на власт. Да, според мен днес е много по-зле. Същите тези хора, които безчинстваха в Украйна, ги видяхме как унищожават и цели туарегски селища в северната част на Мали – дори имаше случаи, когато слагаха мини под телата на убитите, за да не могат близките им да си ги приберат.

Предполагам, че това се отразява и върху новите песни, които създавате. От излизането на последния ви албум Tamotait изминаха пет години, а следващият е планиран за май 2026 г. Как ще се казва той?

Осман Аг Муса: Всъщност моята музика винаги е говорила за това, което са преживявали и преживяват туарегите, моят народ. Това, което се случва днес, е прекалено близко във времето, за да оказва влияние по някакъв начин, но все пак, все пак... Нямаме все още заглавие за новия албум, музиката и текстовете се създават постепенно. Всичко е в процес на разработка.

Седрик, много дълги години сте част от Tamikrest. Чувствате ли се вече и вие самият малко туарег?

Седрик „Момо“ Морел: Не, не се чувствам съвсем туарег, но сме много близки, много добри приятели сме и от 13 години съм част от Tamikrest. Познавах музиката на групата още преди да се запознаем с тях и винаги съм я харесвал, тя ме докосва както музикално, така и интелектуално. Тя е директна връзка между сърцето и ума. Когато се запознах с групата, личният ми опит потвърди същото – беше и човешка, и интелектуална среща.

А промени ли ви по някакъв начин тази среща?

Седрик „Момо“ Морел: Разбира се, този опит ме промени. От 13 години сме непрекъснато на турне в продължение на дълги месеци и макар че невинаги го осъзнавам, това оказа влияние върху мен. Научи ме на нови ритми и нов подход към музиката. Това е музика, която ме обогатява.

Вече няколко пъти сте свирили в България – в различни формати и на различен тип концерти (и по-големи, и по-малки). С каква нагласа идвате на места като София и Пловдив, където вече добре ви познават?

Осман Аг Муса: Все по-приятно ми е да се завръщам в България. Дали концертът е на по-голямо, или на по-малко място, няма особено значение, защото ние сме там заради публиката, на която винаги искаме да дадем най-доброто.

Туарегите са оцелели като народ, език и култура толкова много столетия. Къде виждате надеждата в днешните тежки времена в Западна и Северна Африка, а и въобще в глобален план?

Осман Аг Муса: Така или иначе, надеждата е единствената причина човек да остане жив, защото когато вече няма надежда, няма и смисъл да се живее.

Концертът на Tamkrest в София на 23 октомври 2025 г. се организира от „Аларма Пънк Джаз“ и ще се проведе в клуб „Паве“ под Столичната библиотека (вход откъм „Уилям Гладстон“ 68). Билети могат да бъдат купени в EpayGo и на касите на EasyPay. Преди групата на сцената ще излезе швейцарският краут-психеделик рок квартет Tout Bleu, които очакваме да се включат и на биса с Tamikrest, както е ставало досега на предишни концерти на групата у нас – с музиканти като малийския грио Баба Сисоко, създателя на джаз академията в Щип Тони Китановски или монреалския пианист и социален активист Стефан Христоф. Най-вероятно на песента Arantane N’ Adagh, посветена на най-тежко страдащите от всяка война – децата.

Превод Милица Ганева, Владислав Севов