Между Великата рилска пустиня и модерното време

Между Великата рилска пустиня и модерното време

Васил Захариев – художник, преподавател, общественик, учен, изследовател на старините, на възрожденските паметници и зографи, силно привързан към родния Самоков и към планината, в чието подножие се е появил на бял свят и е израснал – е от онези личности в модерното българско изкуство, които оставят своя значим принос в художественото развитие у нас от първата половина на миналия век не само чрез творчество си, а с цялостната си енциклопедична дейност. И може би времето, в което живее, предопределя формирането на точно този тип творци, за които художеството само за себе си не е достатъчно. Необходимо е нещо повече, което отива отвъд видимото. Необходим е по-широк хоризонт, нова чувствителност, нова творческа концепция и нови изобразителни принципи, за да излезе нашето изкуство от романтичното етнографско „битописание“ и да се модернизира. Васил Захариев работи и твори в динамичните години между двете световни войни. Негови съвременници са Сирак Скитник, Гео Милев, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Иван Милев, Александър Божинов, Иван Пенков, Райко Алексиев, но също и Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Любомир Далчев, Иван Ненов, Васка Емануилова. [...]

Художникът изследовател

През тази година отбелязваме 130 години от рождението на големия график Васил Захариев, считан за основоположник на печатната графика у нас. Роден през 1895 г. в следосвобожденския Самоков, той израства в духовна атмосфера, белязана от дълбоко вплетените в тъканта на града художествени традиции на Българското възраждане. През 1911 г. постъпва в Рисувалното училище, което завършва едва през 1919 г., тъй като по време на войните от второто десетилетие на миналия век той е войник на фронта. [...]

Приказна интерпретация на възрожденската тема

Още от детство Васил Захариев обиква туризма в Рила, тогава труднодостъпна, затворена планина. По време на обиколките си изследва етнографията на Самоковско, която дълбоко го интересува и която е оставила такива сериозни следи върху живописното изкуство и щампата на Самоков. Но също толкова го интересува и суровата природа на родния му край, която е фон за самоковското художествено творчество. Васил Захариев изучава костюма на планинците (рупци), техните архаични нрави, техния затворен духовен живот... [...]

С наши изразни средства, с наши сюжети…

Своята работна стая проф. Васил Захариев нарича „лаборатория за илюзии“, но това ми се струва несправедливо към всичко, което ни заобикаля – графики, книги, каталози, тия съвсем реални знаци за постиженията и осмисленото в неговия 73-годишен живот, на неговото графично изкуство, прехвърлило мост между две епохи в един дял от нашата най-нова културна история. Попитах проф. Захариев за неговия любим Самоков, за чиято някогашна възрожденска хубост той милее с цялата сложност от детски спомени... [...]