Поетозавърът, тънки сребърни крила

Имаше един некратък период от моите занимания с поезия, когато бях под силното обаяние на френската декадентска поезия (Рембо!) и на поетите от дългия Сребърен руски век (Пастернак!): влияеха ми и още как! После си дадох сметка, че по-скоро съм бил под нечие друго обаяние – на Кирил Кадийски, техния български глас. Оттогава измина много време, почти целият ми поетически живот, а ето – като perpetuum mobile тази неизтощима машина за поезия продължава да работи безотказно, с неотслабваща енергия. [...]

Изгубеният Космос

Силвия Плат е име, което читателската аудитория познава. На български в литературни сайтове са публикувани някои нейни стихотворения предимно от издадената след смъртта ѝ стихосбирка „Ариел“ в превод на Владимир Трендафилов, а в последните години и от излязлата сега книга с поезия „Колосът“ в превод на Румен Павлов. Преведен от Людмила Колечкова е и романът ѝ „Стъкленият похлупак“. „Колосът“ е първата стихосбирка на Силвия Плат и единствената, издадена приживе, през 1960 г. [...]

Сценарият Варна

Това лято излезе на бял свят том от 470 страници със сценарии за културата на Варна в продължение на 150 години. Думата „сценарий“ тук е метафорична, защото 48-те интервюта с хора на изкуството и културата правят вълнуващ сюжет от житейски обстоятелства, творчество и идеи. Три поколения творци разплитат своите истории върху полето на градската, националната и световната сцена. Всичко започва с радиопредаването на Любомир Кутин „Панорама „Следи“, за което той прави над 30 интервюта. [...]

Три изненади

Владо Трифонов – авторът на романите „Суета, суета“ („Жанет 45“, 2019) и „Писателката (15 дни с Фани Попова-Мутафова)“ („Лемур“, 2023), с най-новия си роман „Айлин“ ни поднася три изненади. Като не съм сигурен дали нарочно ни ги предоставя, или по-скоро е странично (колатерално) следствие от писателския му натюрел. За който без страх може да се каже, че той е всеки път неочакван; по някакъв начин тъкмо изненадващ, сюрпризиращ. Но така или иначе, изненадите ги има и ще се опитам да ги очертая – доколкото мога, разбира се. [...]

Да имитираш лъв на четири крака

„Хендерсън – кралят на дъжда“ е една от любимите книги на самия Белоу. Тя бележи прехода към по-екзистенциалните и философски сюжети, които по-късно ще се превърнат в запазената му марка. Макар да е посрещната с хладен отзвук от читателите, тя постепенно си пробива път към класациите на най-добрите американски романи и днес е сред най-обичаните му произведения. И това не е случайно. В нея комичното и екзистенциалното съжителстват като агне и лъв и я правят едновременно четима, ерудирана и дълбоко искрена. [...]

Горе имеим сердца

Книгата на Людмила Миндова е едновременно лична и обществена летопис на тоталитарното и посттоталитарното време. Ангелът на прехода, който съпровожда авторката през лабиринтите на паметта, е и ангел на смъртта, на раздялата и отминаването, на парадоксалния човешки опит да се гради чрез срив и разрушение. Водач на душите от един свят към друг, той е същевременно страж на повторенията, на възможните (и невъзможни) връзки между събития и лица, пазител на ехото от миналото, което постоянно се завръща. [...]