Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019

Международният фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO (22 март – 7 април 2019 г.) показа премахването на границите между изкуствата и откри за публиката нови разкази на пианото: стилен фестивал, в който всяка вечер един изпълнител пресъздаваше своята история.

ppIANISSIMO 2019 показа, че днес не само са подвижни и неясни границите между мултимедия и пиано, електронен звук, лайф електроника, акустично и препарирано пиано, но и всеки концерт е своеобразен пърформанс – фокусът върху мултимедията (Триша Уилиамс), космосът в клавирната музика (Стефка Перифанова, Борислава Танева). Всичко това се допълни от съпоставянето на различни локални портрети: показана бе експериментална клавирна музика от Гърция, Япония, Ирландия, България.

Пръв бе концертът на Триша Уилиамс, който заинтригува с връзката пиано – мултимедия. Днес пърформансът „пиано“ е разностранен, неговите граници са отворени към много видове звук, към електронното огледало на звука, неговото скулптиране, доизграждане, визуализиране. Открихме това в поредност, започвайки със Суспенсии за пиано от Атау Танака, през вписването на визуален пърформанс в „Пробиване“ и „Все работа и без игра“ за пиано и видео от Рубен Зара. И звуковата, и образната модификация в „Пробиване“ правят „обемна“ идеята за нараняване/извисяване чрез звук, а във втората пиеса пишещата машина и пианото, сякаш напук на Джон Кейдж, са „единен звук и ритъм“. В този концерт органично се вписваше и „архаиката“ на клавирните стилове от ХХ век – „Гласът на Лир“ от Хенри Кауъл, така очарователна със своите „ореоли от кластъри върху „химничното“. Не липсваха извънредно виртуозна клавирна изява – в минимъл-мюзик проекта „Клавирен контрапункт“ от Стив Райх, както и въздействащата образност на партитурата в четирите пиеси-фантазии по зодиака от Джордж Кръм: „Праисторически звуци“ (Скорпион), „Гаргойли“ (Телец), „Пророчеството на Нострадамус“ (Стрелец), „Утринна музика“ (Рак).

Друг проект, който търсеше откровено глобален прочит в първия уикенд от ppIANISSIMO 2019, бе „Женски гласове“, рецитал на пианистката София Меликян, посветен на жените композитори – с испанска и арменска музика. София Меликян с чудесно туше, интригуващ звук представи пъстрия свят на Ракел Киару, Мерседес Савала, Хилда Паредес. Във втората част прозвуча станалата „класически опус“ за руската нова музика Клавирна соната на София Губайдулина, а накрая прозвуча пъстрият и фолклорно-атрактивен цикъл „Арменски барелефи“ от Гегуни Читчян, който бе повод да се разкрие великолепният пианизъм на изпълнителката.

Вторият уикенд от фестивала (събитието бе разделено в три уикенда) започна с колкото нестандартно, толкова и бляскаво начало: рецитала на Котаро Фукума, който изпълни в София тихите експерименти EURientale на съвременни японски автори. Той оформяше клавирния звук до границите на тишината, в крайни нюанси, в лаконичност, подобна на поезията хайку. По този начин обгърнаха зрителя „видовете скулптирана тишина“ в експериментите на Минако Токуяма, в Jo no Mai и „Зимна светлина“ на Юка Такечи, също и премиерната творба на Албена Врачанска „Реката на сънищата“. Всички тези пиеси са посветени на Котаро Фукума. Към тях той изпълни и две пиеси от известния японски композитор Тору Такемицу, както и „Блян“ от Дебюси. Концертът ще се запомни и със стилното участие на ансамбъла на Северин Василев, изпълнил песните „Сакура“ от Тору Такемицу и „Песен за бялата птица“ от Сомей Сато.

Много специален акцент бяха написаните специално за ppIANISSIMO 2019 нови пиеси. Имаше поне по една, а в някои концерти – две или три премиери. Нека изброя някои: „Реката на сънищата“, написана за Котаро Фукума от Албена Врачанска, Соната за пиано №12 от Васил Казанджиев, Соната за пиано №1 от Светлин Христов, „Червените свитъци“ за флейта и пиано от Георги Арнаудов, посветена на изпълнителите Кристен Маккол и Камелия Миладинова, и др. Фестивалът вдъхновява нови творби, разцъфтява с „букети“ от премиери. Това подсилва впечатлението, че неговите „истории“ се движат в реално време, в уникалното „тук и сега“ на софийската сцена и конкретно на ppIANISSIMO.

През втория уикенд се очертаха още две интересни постижения: рециталът на Маргарита Илиева, посветен на българската клавирна соната, и рециталът „Клавирен космос“ на Стефка Перифанова и Борислава Танева с участието на Здравка Атанасова и Доротея Димитрова (перкусии).

Първият рецитал открои мощната изпълнителска и виртуозна зареденост на Маргарита Илиева, която отбеляза два юбилея: на Александър Танев с нестандартната за творчеството му Соната от 1964 г., а също и 70-годишнината на Пламен Джуров със Сонатата, написана в далечната 1975 г. Яркост, срастване с мисловността на авторите, комуникативност и наслаждение в езика на тези двама автори откри Маргарита Илиева.

Втората част на концерта бе посветена на премиери: Маргарита Илиева изпълни Соната №12 на Васил Казанджиев: така оцветено-дълбинна, мащабна и навлизаща в света на философско-откровеното „явяване“ на музиката. Разбира се, опус на Казанджиев в това изпълнение няма как да не е сред най-големите акценти не само на фестивала, но и на годината.

Трябва да се отбележи оригиналната постмодерна премиера на сонатата от Светлин Христов. Ярък, виртуозен – и като солист, и като композитор, той се вряза в съзнанието на публиката като ново име. Кратката, но интригуваща, с навеи от джаз музиката „Соната родионата“ на Милен Панайотов привличаше със своенравния музикален почерк, закачката и диалогичността си. Напрегнат докрай рецитал, с много изобилни плодове.

Особено много спечели симпатиите ми „Клавирен космос“, рециталът на Стефка Перифанова и Борислава Танева. „Космичното“ е един от „големите клавирни разкази“ на ХХ век. Започна се с „Микрокосмос“, най-първия, мистиката на клавирния звук, открита от първопроходеца Бела Барток: чудесно, много индивидуално и ярко изпълнение на Стефка Перифанова. С огромно удоволствие изслушахме „Зодиак“, също „микромузика“, в която космичното е „преведено“ от Щокхаузен в звукови формули с ясни контури, а след това – мощните визии на Джордж Кръм в цикъла „Макрокосмос“, една класическа вече за изпълнителите на ХХ век творба. Премиерно прозвучаха посветената на Стефка Перифанова творба „Мезокосмос“ от Джунхе Лий, както и две „истории“ на Вл. Джамбазов: „Тара-та“ и „МиниМикри“. И в този концерт комуникацията, пърформансът включваха живото съ-участие на изпълнители и публика: историята на космоса, представена през нетрадиционно разрасналия се свят на клавирния звук.

Имаше и интригуваща камерна програма с творби от първоучители на новата музика като Пиер Булез, Исан Юн, към тях – на Лота Венекоски и премиерната творба на Георги Арнаудов, посрещната с много аплодисменти. Бе осъществен и камерен портрет на ирландския автор Стивън Гарднър.

Не мога и не се опитвам да изчерпя звуковия сюжет на фестивала. Мога обаче да откроя няколко неща. Присъствието на фигурите на модернизма от втората половина на ХХ век – Пиер Булез, Карлхайнц Щокхаузен, Исан Юн, вече се възприема с наслаждение, с естетската адекватност – като „класика“. Експертната и знаеща публика е тук: тя възприема и общува артистично с тази музика. Друг акцент: емпатията и отвореността. Клавирният свят вече е мултимедия, разказ, отвореност между изкуствата. Трето: клавирният свят и на българските най-силни и неортодоксални автори бе припомнен и преживян. И нещо много важно: ppIANISSIMO е фестивал, на който се посвещават и от който се поръчват творби. Непрестанна е играта на премиери, на нови личности и нови истории. И накрая: музиката и случващото се тук доставят удоволствие на своите слушатели и фенове, изтръгват от тях реакции, съпричастност.