Култура / Брой 7 (3030), Септември 2026

„Страдание и свобода. Паметта за тоталитаризма в литературите на Югоизточна Европа“, Людмила Миндова, издателство „Изток-Запад“, „Институт по балканистика с Център по тракология – БАН, 2026 г.

Книгата на Людмила Миндова по форма и идея е класическо научно изследване: внушителна библиография, впечатляваща скрупульозност, сериозно проучване. Но това съдържателно жанрово определение може да се надхвърли и да видим книгата ѝ като много повече от монография. Поне в три измерения: на средновековни писания в стил „хождение“ (в Западна Европа „визия, видение“), най-прочутото от които е „Божествена комедия“; на речника, това толкова необходимо за всяко знание поучително четиво, без което не може да мине никой уважаван учен; приказката, в която откриваме не само вълшебства и чудеса, но и герои, на които ни се ще да подражаваме. „Страдание и свобода“ е монография плюс тези три жанра.  

Хождение: В старобългарската литература към жанра „хождение“ може да се причисли известният апокриф „Ходене на Богородица по мъките“, както и описанието на слизането на Христос в ада, за да даде утеха на мъртвите и да им възвести бъдещото Възкресение. В известен смисъл Людмила Миндова също извършва „хождение“ из мрачните простори на ада, какъвто са лагерите в социалистическия лагер и в Титова Югославия, специално Голи оток. За последния Милован Джилас казва, че е „най-тъмната и най-срамна страна на югославския комунизъм“. Със „Страдание и свобода“ и с помощта на авторите от Югоизточна Европа, център на изследването, Людмила Миндова извършва едно своеобразно пътешествие по тази „долина на смъртната сянка“ (Пс. 22:4), за да изяви и покаже колко много може да падне човекът, но и колко много може да е възвишен той. „Ходене по мъките“ (Алексей Толстой), но не във възхвала на комунистическата революция, а за нейното изобличение…

Речник: В своето въведение „Похватите на злото в литературите на Югоизточна Европа“ Людмила Миндова прави едно стряскащо признание: „Плод на заниманията ми в продължение на около половин живот“. Стряскащо, защото говори за упоритост, постоянство, търпение, но и за друго, не по-малко важно – неизчерпаемост. Неизчерпаема е темата за страданието и свободата в бившия лагер, неизчерпаема и неизбродима. Ето защо книгата ѝ, освен забележително изследване, може да служи и като своеобразен речник по темата – богат и всеобхватен. Най-напред тематичен: Людмила Миндова е засегнала почти всички важни сюжети: семейството, любовта, чудото, паметта, безумието, вярата… Не ги изброявам всичките, това са 7 глави с общо 20 части към тях – внушително количество. Още по-внушително е числото на имената и произведенията, които тя е прегледала, за да създаде този свой 277-страничен опус. И е наистина слисващо колко много автори е проучила Людмила Миндова внимателно и задълбочено, за да напише тази хроника на съпротивата, която съвсем не е била тиха, хрисима и сподавена, напротив – мнозина са храбрите, опълчили се на злото и безчестието…

Приказка: Докато четях книгата, специално подчертах един пасаж на с. 17, който, струва ми се, дава ключа за разбирането ѝ. Ето го: „Тоталитарният опит граничи с фантастичното в неговото диаболично измерение и тъкмо срещата с „повторяемостта на злото“ поставя протагониста на лагерната проза пред важния морален избор за собственото му място върху оста на ценностите“. Тази „повторяемост на злото“ ме отпрати към Владимир Проп и неговото знаменито изследване „Исторически корени на вълшебната приказка“, в което той диференцира няколко (12) функции, неизменно присъстващи във всяка приказка. В този смисъл можем да приемем, че лагерният опит е донякъде чудесен опит – постановка, която, оказва се, е възбудила ума и на други изследователи: Елка Димитрова сподели, че подготвя монография с работно заглавие „Комунизмът – вълшебна приказка“. Да, наистина: комунизмът е вълшебна приказка, в която героят – въпреки капаните и чудовищата – успява да спаси заспалата принцеса.

Проблемът днес обаче е, че май на принцесата пак ѝ се ще да потъне в дрямка…