Култура / Брой 7 (2960), Септември 2019

„Разкази, вдъхновени от картини. Stories Inspired by Paintings“, ред. Румен Александров, Русе, изд. „Абагар“, Велико Търново, 2018 г.

Невидими са връзките между произведенията от две различни изкуства. Взаимодействията помежду им са част от онези тайнствени механизми, подхранващи всяко творчество, които носят имената асоциация, вдъхновение, отговор на незададен въпрос, тайнство, себеизричане, психологизъм.

През 2018 г. 17 картини, собственост на Русенската художествена галерия, се превръщат във вдъхновение за 17 писатели, за да се създаде двуезичният сборник „Разкази, вдъхновени от картини. Stories Inspired by Paintings“ (на български и на английски език).

Изкушавам се да изброя заглавията на картините, послужили за отправна точка на разказите: „На перона“ на Христина Петрова, „Към плажа“ на Петър Петров, „Хексагон II“, „Арлекин“ на Корнелиу Баба, „Спомен от Русе“ на Лиляна Русева, „Висящ калкан“ на Едмонд Демирджиян, „Витрини“ на Васко Иванов, „Безлюден пейзаж“ на Иван Шишков, „Дунавски пейзаж“ на Любомир Касабов, „Портрет на момче“ на Димитър Арнаудов, „Тревожно време – Бариера 9“ на Георги Баев, „Без име“ на Гълъбин Кьосев, „Детски портрет“ на Юри Буков, „Зимен пейзаж“ на Стефан Кацаров, „Интериор (Прозорец)“ на Дидо Лилов, „Дъжд“ на Михаил Бешев, „Разстрел“ на Кольо Витковски, „Кораби на Дунава“ на Мари Жеков, „Бъдник“ на Свилен Блажев, „Бяла фигура с мека шапка“ на Николай Караджов, „Портрет – майката на художника“ на Цено Тодоров.

Картините заживяват нов живот – извън времето, в което са създадени. Разнообразието на изразните средства на художниците се засреща с различните поетики на разказвачите. Но читателят не бива да очаква буквализъм или „разказ по картина“.

Текстовете създават нов контекст на изобразителните творби. Някои автори „вграждат“ картините в сюжета си, проектират силуета на художника като главен персонаж. Други пишат есеистични текстове, в които водещи са асоциациите. Трети цитират заглавието на картината в текста си. Четвъртата група оживява детайли от картината – като фон, като образ, като цвят или като невидимо присъствие. За пети важна е есенцията на смисъла.

Авторите, поканени за сборника, са свързани пряко или косвено с Русе: Нели Пигулева и Явор Цанев са русенски творци. Другите автори са част от съвременния литературен живот на града – през годините са участвали в литературни фестивали и поетически четения, част са от историята на Националната литературна награда „Елиас Канети“[1] или са с траен интерес към изобразителното изкуство: Александър Чобанов, Ангел Игов, Асен Валентинов, Аурел Мария Барос (Румъния), Борис Бек (Хърватия), Васил Балев, Дарек Фокс (Полша), Елин Рахнев, Емил Андреев, Калин Василев, Калин Терзийски, Кристиан Фулаш (Румъния), Лиса Хилтън (Великобритания), Румен Леонидов, Христо Карастоянов.

Сборникът има своята оригинална премиера пред публика в Нощта на музеите и галериите (май 2018, Русе) – като пърформанс и представяне на изложба на интерпретираните визуални творби.

През август 2018 г. Елена Великова, директор на РХГ, и проф. Пенка Ангелова, председател на МД „Елиас Канети“, представят сборника и част от картините във виенската галерия MAG 3. Сред гостите са и две русенски художнички, които от години работят във Виена – Зорница Калинова и Зорница Василева. На виенската премиера прозвучава разказът на Явор Цанев, преведен на немски.

Какво предстои? Сборникът определено предизвиква интерес. Във Виена се обсъжда идеята всички разкази да бъдат преведени и на немски. Получена е покана сборникът и част от картините да гостуват и в Румъния.

Пътешествието продължава.