Култура / Брой 7 (2960), Септември 2019 / Сцена

Преливащи се театрални реалности

Започвам тези редове, посветени на отминалото през първата половина на юни издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, с отчетливо установилото се в мен впечатление, че тази година личният акцент на вниманието ми е върху първата дума – международен. Афишът отново не изневери на усилието да представи актуалния български театър като равностоен събрат на гостуващите театрални продукции и предложи във Варна силни спектакли. [...]

Театърът и общностите. Разговор с Патрис Павис

Има завръщане на театъра към текста. Но днес това рядко е завръщане към традиционния текст с диалог, драматургия и фабула. Има няколко отчетливи движения в съвременния театър по отношение на текста: поставянето на постдраматични текстове; in-yer-face театърът и неговите най-нови трансформации; поставянето на традиционна класическа и съвременна драма. Видях, че в България има силна ориентация към наративния театър – това също е една от отчетливите тенденции в европейския театър напоследък. [...]

Йерней Лоренци: Моят театър е екипно изследване

Режисьорът в един момент трябва да съгради собствен свят. И да успее да се отлепи от всякакви модели. Да се отърси от всичко задържащо го: учители – ученици, да си измисли ритуал, с който да напусне този омагьосан кръг и да развие вътрешния си свят, да намери темата си; би било чудесно, ако същевременно открие собствен театрален изказ, свой сценичен дискурс. И да не позволява да циментира това свое говорене, а да го прекрачва: не толкова да го модернизира, колкото да поставя подвъпроси. [...]