Войните за миналото. Разговор с Мария Степанова

Мисля, че сме в самото начало на предстоящи войни за миналото, които вероятно ще бъдат граждански войни, защото много силно разделят хората от една и съща нация по отношение на това как те се отнасят към миналото. Това е много тъжна история, защото всички велики идеи рано или късно се превръщат в своята противоположност. Създаде се ценностна йерархия, където миналото се оказа по-ценно, отколкото настоящето или бъдещето. [...]

Провалът на университетите

Проблемът не е интелектуален, а морален – хиперчувствителността на студентите. От страх, че идеите биха могли да предизвикат болка, младите хора изобщо не искат да се занимават с неприятни за тях идеи. Студентите се превърнаха в снежинки, които трябва да пазиш от опасни идеи – и то в университетите, които в края на краищата съществуват с едничката цел да има свободен обмен на идеи. Затварят се не само умовете на отделни индивиди, не – самите институции започват да се изолират. [...]

Литература и свобода. Разговор с Дмитрий Глуховски

Накратко, аз съм за бъдещето против миналото. Докато сега в Русия мнозинството е за миналото против бъдещето. Но аз мисля, че съм достатъчно млад, за да не се страхувам от бъдещето и да не се боя да попадна в него. Да не се страхувам от някакъв тлен и разпад, когато попадна в него, както би се страхувал някой стар човек – например Путин и неговото обкръжение. Там има хора, които са над 70 г. и които искат да върнат времето обратно. [...]

Новини от фронта. Разговор с Асен Владимиров

Като режисьор завърших документалния филм за Руско-турската война (1877–1878) – „Брейкинг нюз“. Става дума за участващите в нея военни кореспонденти, около 100 души. Сред тях са и най-големите звезди в тази професия от края на XIX в. Истината е, че тук идва цветът на западната военна журналистика. Най-известният е Арчибалд Форбс, голямата звезда сред кореспондентите. Ненапразно полуиронично филмът е озаглавен „Брейкинг нюз“ и е построен така, сякаш новините се предават в реално време, както е днес. [...]

Театърът и общностите. Разговор с Патрис Павис

Има завръщане на театъра към текста. Но днес това рядко е завръщане към традиционния текст с диалог, драматургия и фабула. Има няколко отчетливи движения в съвременния театър по отношение на текста: поставянето на постдраматични текстове; in-yer-face театърът и неговите най-нови трансформации; поставянето на традиционна класическа и съвременна драма. Видях, че в България има силна ориентация към наративния театър – това също е една от отчетливите тенденции в европейския театър напоследък. [...]

Йерней Лоренци: Моят театър е екипно изследване

Режисьорът в един момент трябва да съгради собствен свят. И да успее да се отлепи от всякакви модели. Да се отърси от всичко задържащо го: учители – ученици, да си измисли ритуал, с който да напусне този омагьосан кръг и да развие вътрешния си свят, да намери темата си; би било чудесно, ако същевременно открие собствен театрален изказ, свой сценичен дискурс. И да не позволява да циментира това свое говорене, а да го прекрачва: не толкова да го модернизира, колкото да поставя подвъпроси. [...]