Култура / Брой 7 (2960), Септември 2019 / Тема на броя

Фрагменти

Върху плочника увяхват цветя, белият прах свети, а ти ми отне слънцето от един прозорец. Аз го видях, когато то се катурна върху твоята стряха. За да се утеша, аз съзерцавах старинната икона в полутъмната стая на леля ми. Кротките очи на Христос стояха затворени и здрачът отдалечаваше постепенно в рамките на един ъгъл неговата скръбна и пронизителна усмивка. Внезапно един малък златен лъч озари клепките, а после ръката, която не забравяше да благославя. И ето – очите ме виждаха. – И страданието, което не бях искал да ти причиня, о, Господи… Но всяко ли мое движение помръдва онези гвоздеи, които те пробождат във времето?... Не отвръщай лицето си от мен. [...]

Отвореният кръг на Вутимски. Разговор с Божидар Кунчев

Споделеното в ранните му творби често е в съзвучие с борческите настроения, характерни и за написаното тогава от връстниците му в поколението. Но личните му нещастия, смъртта на близките му, болестта, на която е обречен, книгите, които чете, неспирно търсещият му и съмняващ се дух, както и догматичното в лявата идеология, са причина за дистанцирането му от първоначално поетия път. Радой Ралин ми бе разказал за преминаването на Вутимски в „буржоазното“ списание „Златорог“. [...]