Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 7 (2970), Септември 2020

23 09

Гински записки

От Иван Теофилов 0 коментара A+ A A-
Две истории от неподвластното на въображението село Гинци.
 

Манастирът

Бях тръгнал за хляб в селото и някъде към Душина падина изпод отрупания с едри лакираноаленеещи шипки храст неочаквано изскочи селският учител, наместващ с тръскащо рамо издута опърпана торбичка. Възрастен човек. Патрав. Ходи ли, целият се люлее като стрелка на метроном.

– Пак нещо си набрал, пак си напълнил торбата – весело-учтиво го заговорих.

– Отбих се да видя там една хлебна джанка, ама, тц, още киселее. Та набрах малко копривка, в тая ливада е много блага...

– Абе отдавна се каня да те питам.

– За  какво...

– За нещо, което видях, като дойдох първия път тук да си купя къща... Беше един свъсен ден. Бродих из затаената мътилка на мъглата. И някъде между ония скали, дето им викате Куклата, и пещерите трябва да е било... видях един манастир. Сега не го виждам. Къде не съм ходил, обърнах планината, но не го виждам.

– А, манастир няма.

– Как да няма? С очите си го видях.

– Няма, няма. – И като потътри две-три крачки, прибави: – Имало е, но ехе кога е било, през чумната епидемия в турско... чувал съм, че пожар го е сполетял.

Млъкна. Изгледа ме странно и тутакси се залюля на патравите си крака, подмятайки безразборно опърпаната си торбичка.

Гледам подире му... виждам го ясно, ала умът ми го изключва, обзет от връхлитащи въпроси: А какво е било? Състояние на повишена възприемчивост? Душевна изява, изскочила на повърхността на съзнанието? Някаква фата моргана, предизвикана от сила, простираща се извън нашите разбирания? Или потвърждение на двете ни природи с техните явни и скрити сетива?...

Няма да се оправдавам. Било каквото било...

И поради естественото ми чувство да се приобщавам към съществуващото... към живия ден, тръгвам през искрящата ведрост на планината, оставяйки на мира своята terra incognita с непреводимия език на дълбинните ѝ послания.

 Тико

– Иванее! Иванеее! Ѐла, ѐла ми на помощ... – чувам гласа на Тико от горния край на махалата. В полегатата ливада на склона виждам как влачи подрънкващите синджири и се бори с ината на буйното конче.

Изкатервам запъхтян стръмнината и Тико на мига ме изкомандва:

– Фати синджиро!

Хващам синджира на юлара, а той кляка в ливадата и набива в земята железния клин, прихващащ другия синджир, с който е вързан единият крак на коня. Изправя се, сваля му юлара, като рязко грабва от мен синджира. Хвърля ги на воля и любовно гледа кончето, как подрънкващо тъпче и пърхащо гризе трева.

Сядаме върху къртичините бабуни на ливадата. Той издърпва двете бучнати над ушите цигари и ми подава едната. Щрака запалка. И се взираме напред с окадени лица. Тико е професионален овчар. Пасе от години овцете на цялото село. Но и от години се влачи по затворите. Излежал е четири присъди. И изобщо за нищо не му пука.

– Абе, Тико, вчера за какво се навърташе оня полицай?

– За нищо. За едно чувале картофи.

– Нали си сеете картофи. Защо си го гепил, бе? – приобщавам се към неговия речник.

– Е па оти ми требе....

И апапската му душа се развеселява. Бликват затворническите му истории и ми разказва една наистина луда история. Като лежал в Пазарджишкия затвор, много му се припила джанковица и поръчал на Бубето (той нарича жена си Бубе) да измисли начин да му я достави. И Бубето, като верен авер, измисля най-невероятното изобретение. Нарязва козина от сплитките на Мечо и облепва с нея бутилката с джанковицата. Мечо е рунтав овчарски пес – едър като магаре, а видът му е направо смразяващ. Бубито проверява къде са най-гъстите сплитки на корема му и връзва бутилката с абсолютността на военна маскировка. Тико реве пред надзирателите с толчави сълзи, плаче, та се къса – не може повече, ще се разболее без песа. И те, като изпитани сърцеведи, разбират мъката му и пускат Мечо в килията...

– Абе истина ли е това, което говориш? – питам го и закачливо дръпвам надолу козирката на каскета му. – Голям дивак си...

– Иванее, в затворо всичко може. Само параход не може да влезе – оти нема вὸда – повдига каскета си той и перчесто, бохемски се хили.

Кончето изцвилва късо. Прут, прут – пръхти на еднакви интервали. Гъсто замирисва на топъл тор. Извивам глава. То е вирнало опашка и изтупурква серия конски сарми. Върху тях вече пламти студената зелена жарава на мухите и басово, вибриращо джуджука. Дж-дж-джжжу, джу – налита върху нас святкащото им кълбо. Тико размахва разбъркано лопатестите си длани. Смъква каскета си и го чатка по раменете, по коленете, изричайки гневно:

– Гад, гад таков! Мразим тоя паразит, а тако се въди...

Споделете

Автор

Иван Теофилов

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Никога не можах да я разбера докрай
    27.02.2023
  • Мъжът, който знаеше края на всяка история
    28.02.2023
  • Сценариите за войната в Украйна
    28.02.2023
  • Театър на котурни
    28.02.2023

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Съобщение

Очаквайте новия, седми брой на сп. „Култура“ в началото на месец септември.

Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2023 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO