Култура / Брой 7 (2970), Септември 2020

С Ива Чавдарова разговаря Светлана Димитрова

На 15 март тази година трябваше да започне 60-ото издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе. Два дни преди това всички спектакли и концерти бяха отменени заради пандемията. След първоначалното намерение фестивалът да бъде проведен през септември все пак се наложи решението да бъде следващата година в обичайното време. През май директорът на фестивала Ива Чавдарова бе удостоена със званието Почетен гражданин на Русе.

Нека започнем разговора с предложението да ви върна години назад и да ви помоля да разкажете какъв е Русе в спомените ви.

Наричат Русе дунавската столица на България. Мисля си, че все повече и повече има истина в това иначе формално твърдение. И днес, и в спомените ми Русе е прекрасният град, в който съм израснала, учила, попила от необикновената артистична атмосфера на историческия му център с уникална архитектура. Това са невероятни пространства на духа, в това число и моето училище в красивата барокова къща. Това беше старото музикално училище с най-добрата акустична зала – концертния салон, едно истинско бижу на старата русенска архитектура. И разбира се, моите учители, музиканти, педагози от най-висока класа, които никога не мога да забравя и които ме научиха да живея и работя като музикант. Не мога да изброя толкова много хора, на които съм благодарна, но ще спомена едно име – на моя пръв учител по виолончело, невероятен артист, педагог и човек Георги Черноземски, който наистина ми подаде ръка. Разбира се, Русе свързвам и с фестивала и концертите на филхармонията, спектаклите на операта, имената като Шостакович, Гевандхаус оркестър, Курт Мазур, Ленинградската филхармония с Юрий Темирканов, Васил Арнаудов, Константин Илиев, Добрин Петков, Любомир Пипков, който дълги години беше председател на организационния комитет на фестивала. Русе е градът, който ми дава криле.

Първото издание на фестивала е през 1961 г., но в града е имало активен музикален живот и през останала част на годината.

Да, разбира се. Освен филхармонията и операта ги имаше и двата големи русенски хора на Васил Арнаудов и на Михаил Ангелов, които също водеха интензивен концертен живот, така че палитрата е била изключително богата и аз мисля, че фестивалът не е дошъл на празно място. Онези първи издания не ги помня, но помня по-късните. Въпреки това знам всичко онова, което би следвало да знае всеки русенец, който следи културната история на града.

Преди да поемете фестивала, имаше ли събитие, което помните до днес? Аз например никога няма да забравя рецитала на Елена Образцова в зала „България“.

Много са нещата, които са ме впечатлявали. Седемдесетте години бяха много силен период от историята на фестивала. Имаше едно паметно събитие в края на седемдесетте години – изпълнението на Миса Солемнис на Бетовен, което беше откриването на фестивала с „Капелата“, великолепен австрийски екип от солисти, имаше много, много премиери, които никога няма да забравя. Носител на тези премиери в голяма част от фестивалните издания бяха русенската филхармония и маестро Алипи Найденов, който беше страхотен концептуалист по отношение на програмирането и винаги намираше силни и важни акценти във фестивалните програми.

Кое беше първото фестивално издание, което направихте?

Беше през 1992 г. – почти тридесетгодишна история, и то важна история. Наследих Силви Стамболиев, който беше директор на фестивала и после се оттегли. Изпитвах голям респект към тази история, която е имала в своите анали хора като Шостакович, Рождественски, Вацлав Нойман, Курт Мазур, Йосиф Конта. Малкият тогава Вадим Репин е имал едно от първите си участия извън Русия тук, в Русе. Много личности са свързани с неговото развитие през годините. Не мога да не спомена основателите Илия Темков, Саша Попов, Михаил Кътев, които са вдъхновителите на това огромно начинание. Вероятно никак не им е било лесно в онези първи години на утвърждаване на международния статут на фестивала, защото всичко, както можем да си представим, е минавало през иглените уши на номенклатурата. Трудно е било да се пробие в началото на шейсетте години. И до днес не мога да си обясня как в онези години –  говоря за 1965 г. – изобщо е била допусната на русенска сцена скандалната тогава „Катерина Измайлова“ на Шостакович. Може би личното присъствие на композитора, а и той е направил специална редакция за единствената тогава българска премиера, а може би и авторитетът на постановчика, незабравимия Евгени Немиров, са изиграли някаква роля. Имам огромен респект към това, което се е случвало тогава, защото си давам сметка какво усилие е било.

През 1992 г. фестивалът е имал определен облик. Когато го поехте, какво променихте? Трудна година сте случили.

Самото време промени всички нас, които се занимавахме с организиране на фестивали. Годината наистина беше изключително трудна. Но програмата за това издание беше почти готова. За мен остана само да довърша някои организационни въпроси, които са винаги много досадни. Фестивалът дълги години е бил мислен като фестивал за симфонична и кантатно-ораториална музика. Затова казвам, че времето ни промени, защото стана много по-динамично, по-разнообразно, по-провокативно. В първите години се опитах да заложа на динамиката в жанровете и мисля, че не сбърках. Не знам, това ще каже историята. Започнах да лансирам по-камерни форми и жанрове, ансамблови проекти, проекти с повече съвременна музика, експериментални формации. Така фестивалът направи забележителна колекция от знаменити световни струнни квартети и камерни ансамбли. Започнахме тогава с „Келер квартет“, след това добавихме квартетите „Джулиард“, „Токио“, „Изаи“, „Ардити“, „Микеланджело“, та до днес с квартет „Модиляни“, който е последният в нашата колекция. И серията продължава, защото тя носи много красота и провокация към публиката. Няма да мога да изброя всички останали камерни формации от Европа и България и десетките премиери на музика от съвременни български и чужди композитори. Само ще припомня първото в България гостуване на камерния ансамбъл „Московски солисти“ с Юрий Башмет през 1995 г., които от тогава до сега представят почти всичко, написано за камерен ансамбъл от Шостакович до Шнитке. Това е важен акцент в програмите на фестивала от деветдесетте години насам. Бях изключително впечатлена от неколкократното гостуване на Гидон Кремер, първоначално със солова програма, в която той изпълни изумителна „Шакона“ от Бах. По-късно идваше и със своя ансамбъл „Кремерата Балтика“. Разбира се, запазихме пространство и за големите продукции, защото фестивалът търси такива акценти, които винаги се превръщат в събития. Сещам се сега за голямата премиера на концерта за оркестър на Емил Табаков, който той написа по наша поръчка за 40- годишнината на фестивала, а по-късно неговите Осма и Девета симфония, както и една изключително силна премиера на Четвъртата симфония „Нирвана“ на Васил Казанджиев. Балансът в жанровете се търси по най-добрия начин, което е качество на всеки голям международен фестивал.

Толкова много години и събития, с кого се съветвате, вероятно имате екип около вас?

Фестивалът от дълги години се прави от общината. В отдел „Култура“ работят хора, които са изключително опитни във фестивалните дела. Що се отнася до мен лично, в първите години, когато постъпих в общинския отдел „Култура“, привлякох като сътрудник един от основателите на фестивала, Михаил Кътев, от когото научих много за кухнята на фестивала. Сега в програмирането разчитам много на близките контакти с българските артисти по света, особено по-младите, онези, които вече правят голяма международна кариера – Светлин Русев, Пламена Мангова, Евгени Божанов, но и не само те. Що се отнася до съвременната музика, мой много близък сътрудник и приятел, надявам се и в бъдеще, е известният български диригент и композитор Драгомир Йосифов, който наистина е безценен с идеите и предложенията си. Той винаги присъства в нашите програми с единствения, за жалост, в момента ансамбъл за съвременна музика „Музика Нова“. За съжаление не мога да пътувам така, както би ми се искало, но компенсирам с проучване, записи, интернет. Старая се да съм в крак с тенденциите в изпълнителското изкуство, както и във фестивалните практики в Европа. Трудно е днес да се пътува, но пък информацията е изключително достъпна.

Тази година трябваше да отложите юбилейното издание на фестивала, но той ще се случи догодина. Вероятно няма да е със същата програма. Но предполагам, вие не работите само за настоящото издание, а планирате с по-далечен хоризонт.

Много е динамично времето. Артистите ни принуждават да мислим дългосрочно, така че нашето планиране е две- и тригодишно за някои от концертите и проектите. Зависи и от обстоятелствата също, защото много често някои идеи се явяват в последния момент и трябва да им търсим решение в крачка. Тогава също се случват невероятно интересни и хубави неща в рамките на програмата. Но като цяло планирането е дългосрочно, защото навсякъде е така. Това отлагане на фестивала ще свърже две годишнини – шестдесет години от първото издание и шестдесето издание на фестивала.

Основен акцент във фестивалната програма са майсторските класове. Те кога започнаха?

Започнаха през 1992 г. Първият беше на Ваня Миланова – майсторски клас по цигулка. След което разширихме формата, разширихме специалностите. Това се оказа изключително важен момент в развитието на младите хора заради работния контакт в рамките на един фестивал с артистите, които са идвали тук. Включително и Башмет е правил майсторски клас по виола, беше изумително преживяване за всички, които присъствахме в залата. Контактът на децата с такива артисти е изключително важен не само заради техническото овладяване на инструмента, но и заради начина на мислене, подхода като интерпретация. Освен това да видиш и да чуеш на сцената своя учител е също изключително полезно за младите хора. Има много смисъл в музикалната академия, която ние провеждаме.

Успявате ли да вместите всички предложения за майсторски класове, защото те се променят и обогатяват непрестанно?

Опитваме се да търсим интересни решения. Преди няколко години, когато за първи път дойде за концерт в Русе саксофонният квартет „Сигнум“ –  млади, запалени и талантливи хора, те пожелаха да работят ансамблово с деца от музикалното училище. Така възникна идеята за разширяване на специалностите с един клас по ансамблово свирене. Странно беше, че те като саксофонисти работиха много добре с децата – и с цигуларите, и с пианистите. Интерпретацията не е само и единствено свързана с инструмента, на който свириш. Винаги има необходимост от по-широка култура, начин на мислене, което изисква своята специфика, и точно на това ги учеха. По какъв начин да мислят музиката. Да, има и странни решения в рамките на фестивала, но пък това създава необичайно вълнение у децата, които могат да се докоснат до такива музиканти.

Кога решихте да създадете фестивалния оркестър?

Фестивалният оркестър се създаде във връзка с 50-годишнината на Националното училище по изкуствата в Русе „Проф. Веселин Стоянов“ и 50-годишнината на „Мартенски музикални дни“. Тази идея се породи от сътрудничеството между училището и маестро Емил Табаков. Тя събира в Русе бивши възпитаници на училището. Това не е просто фестивален оркестър, а русенският фестивален оркестър, в който 90 % от участниците са бивши и настоящи възпитаници на музикалното училище. Тази традиция не е прекъсвала и се надяваме да имаме два концерта в следващото издание.

Когато не работите, обичате ли да се разхождате край Дунав и какво предпочитате да правите в свободното си време?

Всички русенци обичат да се разхождат край Дунав, въпреки че Русе не е обърнат към реката. За мен е най-приятно да бъда с близките си, които, за съжаление, не са в България, затова напоследък често прескачам до Берлин, където живее моят син. Иначе най-голямото ми удоволствие е да се потопя в някоя книга или филм, или да вляза в дигиталната концертна зала на Берлинската филхармония, за която съм абонирана. Там можеш да слушаш безкрай.

В дните на изолацията, когато много театри и оркестри предоставиха безплатно архивите си, вие възползвахте ли се от това?

Каквото успях да видя, беше изумително преживяване, защото човек невинаги може да получи тази възможност. За жалост не може да се види всичко. Правех го обикновено късно вечер, защото ние през цялото време бяхме на работа, с малък период на дистанционен офис. Но всички се надяваме това, което ни сполетя, да отмине, а публиката очаква фестивала с огромно нетърпение, защото след този дълъг социален пост хората ще имат необходимост от култура.

* * *

Фестивалът „Мартенски музикални дни“ е създаден през 1961 г. като музикални дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР. Преглеждайки програмата на фестивала, откриваш търсенето на пътя и избистрянето на концепцията. Например през 1963 г. са били представени 12 оперни заглавия, изнесени от театрите на Русе и Варна. Няколко години фестивалът е бил преглед на българското симфонично изкуство, като са гостували всички български състави. От 1965 г. повече от десет години на последния концерт различни наши и чужди състави и солисти са изпълнявали Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, а на много от концертите за откриването по традиция се представя премиера на творба от български композитор или програмата е съставена само от произведения на български автори. „Московски солисти“ и Юрий Башмет двадесет и две години се завръщат на русенска сцена с нови и разнообразни програми. Към фестивала има съпътстващи събития като изложби, представяне на книги и дискове, както и детски концерти.

Това е единственият български фестивал, където в деня на всеки концерт винаги има пресконференция. Гостуващите солисти, диригенти и композитори разговарят с журналистите, на които не се налага да ги търсят в хотела, преди или след репетиция. През 2017 г. за артистичен консултант на фестивала е привлечен световноизвестният български цигулар Светлин Русев.

Ива Чавдарова завършва Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе, със специалност „Виолончело“ през 1973 г. След следването си в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ тя се завръща в родния си град. Започва работа в регионалния телевизионен център, след това е музиковед в Русенската филхармония. Следващата ѝ позиция е началник на отдел „Култура“ в Община Русе, а от 1992 г. е директор на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“.

Освен почетен гражданин на Русе, тя е три пъти е носител на наградата „Русе“ за изкуство и култура, през 1999, 2011 и 2018 г. Първата е индивидуална, а следващите две – с екипа на фестивала. През 1999 г. получава и грамота от Министерството на културата за цялостен принос за развитието на националната музикална култура. Специални награди в биографията на Ива Чавдарова са Златно перо през 2007 г., връчвана за принос в развитието на националната музикална култура, и Золотая муза от 2010 г. за принос в популяризирането на руската култура в България. Като началник на отдел „Култура“ е ангажирана и с всички останали прояви в културния календар на града.