Култура / Брой 3 (2952), Ноември 2018

Тазгодишното 70-о следвоенно издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт, най-престижния, а и най-стар книжен и културен форум в световен мащаб, се състоя между 10 и 14 октомври под надслов I am on the same page.

Защо всички сме на същата страница? През 2018 г. се навършват 70 години от подписването на „Всеобщата декларация за правата на човека“, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г., и не е тайна, че именно престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистка Германия през миналия век, са силен катализатор за движението за защита на човешките права. Затова домакините поставят именно този фокус, от самото си начало панаирът е задължен на плурализма, свободата на словото и печата, както споделя Юрген Бос, неговият директор. Предвид най-новите геополитически развития в световен мащаб, това е единственият правилен отговор на възникналите обществени дискусии как да се реагира на потъващите лодки в Средиземно море. „Aз съм на същата страница“ е единственият възможен сигнал, който интелектуалните елити могат да дадат. Тазгодишното издание на Книжния панаир беше неминуемо най-силно политизираното досега и в национален план. Активни бяха както десни политически и издателски фронтове, така и леви, антифашистки ориентирани издания и платформи. Представители на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ успяха да доведат в един от панаирните дни до пълна блокада на палатата, намесиха се многочислени полицейски части. Свободата на словото, наред с основните човешки права, беше важен предмет на дискусии.

Другият основен фокус тази година беше Грузия, почетен гост на тазгодишното издание под надслов Georgia-Made by Characters, „Грузия – създадена от знаци“. Страна, уникална и изразителна, както 33-те букви на азбуката си, със специфично местоположение между Кавказ и Европа и бавно отърсваща се от руско влияние. Интересно и красиво беше оформено грузинското пространство в почетния павилион, чиято визия беше стъпила върху самата азбука – през 33 врати да минеш, 33 песни да чуеш, 33 лодки да отплават и 33 хляба да опечеш. Седемдесет съвременни грузински автори представиха произведенията си в над 350 събития. Бяха показани и осъвременени преводи на класически творби като грузинския национален епос „Витязът в тигрова кожа“ на Шота Руставели. За допълнителния колорит допринесоха артистите от Грузия, между тях грузинският Национален балет „Сухишвили“ и известни тбилиски диджеи от клуб „Басиани“. В последния ден на панаира грузинският писател Зураб Карумидзе предаде щафетата на следващия почетен гост – Норвегия, представлявана от журналистката и писателка Осне Сайерстад.

Българското присъствие на тазгодишното издание на панаира се изразяваше в общо 4 щанда, два от които бяха самостоятелно наети и организирани от съответните издателства, a другите два представляваха комплекс от колективни национални щандове с обща площ от 80 кв. м. Единият беше организиран от Асоциация „Българска книга“ в партньорство с Националния център за книгата и с подкрепата на Министерството на културата и Културния институт на МВнР. Там беше премиерно показан и новият каталог, издаден от Националния център за книгата към НДК, посветен на съвременната българска проза, публикувана в периода от юли 2016 до декември 2017 г. Бяха изложени преводни издания на български автори.

Другият колективен щанд бе осъществен с подкрепата на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерството на икономиката и представяше десет фирми от бранша. В българското пространство беше представен Софийският международен литературен фестивал, имаше работилници и игри за деца и други събития.

Освен радостта, че тази година имаше организирано национално представяне – за първи път от много дълго време насам – и бях посрещната от мили и услужливи домакини, бих искала да споделя учудването си от селекцията, очевидно дело на самите издатели. Сред интересните и безспорно качествени заглавия на български автори се срещаха и произведения, чието място се намира по-скоро на вестникарския щанд, отколкото на най-големия книжен форум в света. Не съм съвсем наясно какво точно е мотивирало селекционерите и какво именно ги е накарало да помислят, че подобни автори (Венета Райкова, Калин Терзийски и други) биха могли да предизвикат интерес извън границите на родината. При това положение опасността незапознат с механизмите посетител на щанда да остане с погрешни впечатления за състоянието на културата, в частност на книгоиздаването в България, е огромна. Липсваха водещи български издатели. За съжаление имах възможността да разговарям и с отделни отсъстващи от панаира издатели, които се бяха сблъскали както с рекордно кратките срокове след потвърждението на поканата (две седмици), така и с вътрешни организационни трудности да се подготвят своевременно за участие в този така важен форум.

Модулната конструкция на колективния национален щанд от сравнително затворен тип също търпи коментар.

Ще обобщя положително, че присъствахме на панаира тази година, а препоръчително ще добавя, че идната година страната и издателите трябва да са по-добре подготвени и по-многочислени, защото, както каза самият заместник-министър на културата Амелия Гешева на откриването, „нашите творци и автори са нашата визитна картичка“. В този смисъл след известни колебания и с риск да прозвуча дребнаво се налага да уточня, че надписът Ministry of Cu ture на лицето на националния щанд не беше най-добрата му визитна картичка. Ако присъствието на спорни автори на изложението може да остане незабелязано, то правописната грешка в надписа на английски език гарантирано ще бъде открита от всеки грамотен посетител.

Тенденциите на тазгодишното издание на панаира отново водят в посока сливане между различните медии. Наред с традиционната печатна и популярната електронна книга бяха представени продукти на различните медии, успешно прескочили от печатна в дигитална форма и обратно. Обявената от New Yorker за умряла Twitterature – литература с размера на микроблог, e все още жива, а понятието „постдигитално мислене“ беше много обсъждано. Дискусиите и четенията също нерядко включваха дигитални компоненти, като това се отнася дори за политическите дискусии.

Запознах се с концепции за нова училищна политика, целящи да върнат вълните нечетящи ученици към литературата. Накратко, случващото се в дигиталния свят не може да бъде игнорирано при размисъла за бъдещето на литературата и книжнината. Струва си да се спомене, че този форум представлява голям интерес и за кино- и геймърските индустрии, които черпят идеи от близостта с литературата.

На финала искам да отбележа, че реномираната Награда за мир на Германската асоциация на книгоиздателите и книгоразпространителите беше заслужено връчена на културолозите Ян и Алайда Асман заради дългогодишния им принос в актуалните политически дебати, с което тазгодишното издание на Франкфуртския панаир на книгата доби абсолютно завършен вид.