Извън общия поток
Неговият смисъл е да отдели конкретен филм или явление (панорама, ретроспектива) извън общия кинопоток. Филмът и неговите автори да бъдат представени извън контекста на масовия и комерсиален репертоар.
Този подход дава възможност за създаване и възпитаване на определен тип публика с ясно подчертани интереси към киното като изкуство и форма на творческо изразяване. Създава се обособено пространство за прожекции на филми на независими творци с ярки творчески търсения и експерименти. Разбира се, тук нямаме предвид специализираните киносалони, които са регламентирани в Закона за филмовата индустрия и прожектират филми от категория „X“ (забранени за лица под 18-годишна възраст).
Диференцираният филмов показ води началото си от 20-те години на миналия век, когато френските авангардисти, режисьорите Жермен Дюлак и Луи Делюк създават киносалони, в които прожектират своите експериментални творби, както и всички останали произведения на френския авангард. Примерът е подет и в други европейски страни. От бившите социалистически страни Полша първа създава мрежа от специализирани киносалони и в началото на 60-те години има вече над 60.
В България специализираният показ трудно си проправя път по времето на социализма. Причината за това е недоверието, с което тогавашна власт и нейните идеолози посрещат идеята. Прозира страхът, че подобен тип показ би признал наличието на плурализъм, сблъсък на мнения и приемането на личния избор и вкус на зрителя.
Обратната теза защитават радетелите на специализиран показ. Според тях диференцираният репертоар и показ ще разшири аудиторията и ще увеличи филмовия фонд. „Защото това ще са филми, които игнорират комерсиалната и развлекателна страна и се насочват към търсене на нови изразни средства, сочат тенденции в развитието на киното и поставят „важни и актуални проблеми в обществото“. Прокарва се и тезата, че много филми с очевидни художествени достойнства преминават по екраните хаотично, което води до провалени премиери и нежелан отлив от страна на публиката (нещо много актуално в настоящия момент).
Историята на специализирания показ на филми в България започва на 20 октомври 1972 г., когато в София се открива първото специализирано кино в страната – кино „Витоша“. Създаването на специализираното разпространение има два съществени елемента – обособяване на система от кина и концептуализиране на репертоарната политика. Негов идеен вдъхновител и селекционер е проф. Тодор Андрейков. По-късно той създава и киноуниверситетите в кино „Одеон“, където представя тематични лектории.
Целите и идеите на студийните кина намират своето потвърждение както чрез подбора и селекцията на премиерните филми, така и в съставянето на специални програми. Амбицията е да се представят по-цялостно отделни творци, направления и жанрове. Много от тези възстановени (повторни) премиери или отделни филми, включени в специализирани панорами, преминават при по-голям зрителски успех в сравнение с прожектирането им в широката киномрежа. Програмите са придружени от специално изработени за целта брошури, листовки и други рекламни материали. В някои от по-големите градове се сформират дискусионни киноклубове, където се анализират и коментират филмите, правят се срещи с филмови творци и кинокритици. След 1976 г. преди началото на всеки филм от студийния репертоар се излъчва аудиолекция на кинокритик, която две години по-късно е заменена със заснети и прожектирани преди всеки филм кинолектории. В окръжните градове всеки месец гостуват лектори от София, които изнасят беседи преди филмите.
За съжаление още в средата на 80-те години студийното разпространение се разпада. Основната причина е банална – не се купуват нови филми, а старите са в лошо състояние.
Залезът на студийното филморазпространение съвпада и с появата на Световната кинопанорама в София. Идеята, заложена в това ежегодно събитие, беше нещо като естествено продължение на студийния показ – отбират се филми, завоювали престижни награди, нови творби на изявени режисьори. Въпреки това Световната кинопанорама не покрива изцяло критериите за диференциран показ и селекция на филми. В репертоара ѝ съжителстват едновременно филми, насочени към масовия вкус като „Полицаят от Бевърли Хилс“ и „Дънди Крокодила“, заедно с „Жертвоприношение“ на Андрей Тарковски.
Селектираният подбор на филми и място за прожекции отново бе въведен през 1993 г. с появата на Рок Филм Фест I и неговото продължение. Домът на киното в София се превърна в естествено място за срещи на „студийната публика“. Последвалите панорами и програми като „Британско кино“, „Нова чешка вълна“, „Монти Пайтън фест“ и др., гостуването на автори на филми, издаването на каталози и други рекламни материали за конкретни събития покриват критериите за диференциран показ на филми.
През годините се утвърдиха ежегодни филмови панорами и фестивали като София Филм Фест, Фестивал на европейските копродукции, „Любовта е лудост“, SO Independent, „Цветята на Корана“ (впоследствие „София Менар“), „Северно сияние“ и др. Всички те са част от културния живот на страната и изградиха и възпитаха определен тип зрители с ясно изразен афинитет към филмовото изкуство. Тези събития се открояват със специфична селекция на филмите и позициониране на киносалоните, в които се прожектират.
Като целогодишна филмова програма се утвърди „София Филм Фест за учащи“. Основната ѝ цел е да даде свободен достъп на ученици в тийнейджърска възраст до високи постижения на европейското и националното кино. Прожекциите от „София Филм Фест за учащи“ са придружени от представяне от автори на български филми, а за чуждестранните заглавия говорят кинокритикът Антония Ковачева и режисьорът Георги Дюлгеров. Проектът започна през 2009 г. и до днес неговите програми са посетени от 30 000 ученици. Инициативата дава възможност за трета поредна година представител на България да бъде член на Младежкото жури на филмовия фестивал във Венеция. Подобна програма се опитват да приложат и фестивалът „Младо европейско кино“ и неговата платформа CinEd, която работи за въвеждане на кинообразование в училищата. Програмата CinEd се координира от централата на Френския институт в Париж, а целта е да се представи богатството на европейското кино пред деца и младежи на възраст от 6 до 19 години, да се развият техните критични и аналитични умения, както и познанията им за кинематографичната техника и езика на киното.
Другата инициатива с диференциран принцип на показ и репертоар, която заслужава внимание, е „София Филм Фест на път“. Целта на проекта е да се прожектират европейски и алтернативни на Холивуд филми в различни киносалони в България, а където няма киносалон, да се осъществяват дигитални прожекции в други зали и дори на открито. Програмата е съпътствана от срещи с творческите екипи на българските филми, включени в селекцията. На много места, дори и в областни градове с население между 50 и 100 000 жители, това остава единственият досег с киното.
По време на пандемията от COVID-19 много от тези програми бяха пренесени в интернет с помощта различни стрийминг платформи. Фестивали като „Златен ритон“, Master of Art, София Филм Фест и др. осъществиха специални онлайн издания. Това даде възможност на хиляди зрители от цялата страна не само да съпреживеят филмовите събития, но и да осъществят виртуални срещи с майстори на седмото изкуство като Никита Михалков, Тери Гилиъм, Биле Аугуст, Жан-Жак Ано и др.
Предложените примери дават повод да се замислим, че се открива все по-голяма пазарна ниша за разпространение на некомерсиалното кино, а това е потенциална възможност за формиране на аудитория с базисна филмова култура.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук