Култура / Брой 5 (2978), Май 2021

С авторите на една (пост)пандемична интерактивна опера в процес на създаване между Амстердам и Варна – пианиста Димитър Бодуров и неговия брат тромпетиста Нейко Бодуров – разговаря Цветан Цветанов

Замисълът е наистина грандиозен. А цялото произведение под заглавие „Рефлектор“ предстои да бъде завършено и да има премиера през август във Варна, на осмото издание на фестивала за нова музика „Радар“. Създателят и артистичен директор на „Радар“ Димитър Бодуров и по-младият му брат Нейко Бодуров са не само сред най-оригинално звучащите съвременни български инструменталисти, но и лесно можем да си ги представим в проект, надскачащ и джаза, а и музиката изобщо, в търсене на още и още измерения и в крайна сметка – на сърцевината на нещата.

А „Рефлектор“ отива още една крачка нататък, въвличайки и публиката. Процесът по създаване на произведението започва със събиране на кратки видео истории (вашите истории), записани с телефон, с лаптоп, с личен фотоапарат, с професионална техника от последната пандемична година, като целта е колажът от отделни разкази в първо лице да се превърне в либрето за тази своеобразна интерактивна опера. Сред музикантите, включени в „Рефлектор“, вече официално можем да споменем Иван Шопов (електроника), с когото Димитър работи от години и в чието съвсем ново музикално приключение „Тригайда“ участва заедно с брат си.

Представете си, че ей сега разменим ролите и вие трябва да разкажете за своя опит от пандемията…

Димитър: И в личен, и в професионален план преминахме през някаква вълна от неяснота, пропаднали планове… Доста други, нови неща се появиха. Всички фондове, които бяха отпуснати впоследствие като спасителни, дадоха други възможности, които преди не бяха съществували…

Нейко: Пандемията, с това рязко спиране в началото, не я усетих чак толкова неприятно и негативно. Но впоследствие застоят доста повлия на творческата ми мисъл. За един музикант и за артиста изобщо е важно всичко да се движи. То и животът никога не спира. А ние се озовахме в ситуация, в която всичко спря в един момент. Неприятно е и това, което виждам много често – как хората неглижират ситуацията, ти се опитваш да се съобразяваш с ограниченията и да пазиш човека отсреща, но виждаш как другите не се държат така. Може би това е и една от причините да се бави толкова излизането от пандемията.

Каква музика би звучала в „Рефлектор“ под тези думи, току-що документирани от мен, ако си представим, че това са разкази на участници в проекта, които чувате за първи път?

Димитър: Представям си… кварти, квинти, септими – такива, по-отворени интервали. Няма много мажор, няма много минор…

Нейко: Каква музика? Трудно е да я опиша, защото съм спонтанен човек и реагирам на момента. Тя ще е различна днес и утре – ще се променя с времето. Винаги има и мажор, и минор, но никога няма надделяване. По-скоро неутрални хармонии, които олицетворяват и чувствата ми в момента.

В подготвителния етап на проекта през март събирахте видео истории на хора, които споделят собствения си опит с пандемията. Какво преобладава при тях като мотив? И каква насока ви дадоха в контекста на цялото?

Димитър: Първите видео записи, които дойдоха, са наистина прекрасни. Доста спонтанни са – направени с желание за участие и изобщо с припознаване на идеята на проекта. Малко или много, съдържат това, което очаквахме. Думата „страх“ преобладава в началото. „Свикване“ също се повтаря доста често. „Объркване“ също може да се изведе от всички истории като нишка. Но в крайна сметка ни хареса, че в тях има надежда. Макар всеки от разказващите да е преживял нещо трудно – кой по-добре, кой по-зле – в края на видеото винаги има надежда.

Преди няколко месеца споделихте, че след като двамата сте автори на музиката, със сигурност ще има пиано и тромпет, като мислите още за струнен квартет и електроника, без да се ограничавате жанрово… Как изглежда и звучи интерактивната (пост)пандемична опера през май 2021 г.?

Димитър: Развива се по-скоро в посока саундтрак – на филм или на нещо като опера. И самата атмосфера отива все повече в тая посока. Затова си представям по-отворени звуци, а и електрониката добавя един по-тъмен момент в цялото звучене. Откъм оркестрацията за момента това са инструментите. Към струнния оркестър още не знаем дали няма да добавим и перкусии, а може би и арфа… Вече направихме един кратък трейлър. В момента завършваме втора музикална тема, която е вариация на тази в трейлъра, и се надяваме през май да се заемем с цялостната музикална структура на операта.

Казвате, че още се колебаете, но съществува възможност да съберете истории и от случайни минувачи в центъра на Варна и София? Това, предполагам, ще придаде съвсем друга динамика на общия разказ…

Нейко: Представям си го като анкета на улицата в София и Варна. Ще спираме минувачи, ще им задаваме базисните въпроси, на които са отговорили и хората, изпратили ни свои видео записи. И целта е точно тази – да отговорят спонтанно, без подготовка, според това, което чувстват на момента.

Димитър: Доста е различно, когато се записваш вкъщи – по собствено желание и в удобно за теб време – и навън, където, както каза Нейко, ще е по-спонтанно. И визуално следва да е различно. И още нещо важно – целта на проекта е да въвлечем възможно най-много и различни хора. В социалните мрежи стигаме до приятели на наши приятели, а на улицата ще можем да стигнем и до напълно непознати хора.

Тъй като „Рефлектор“ е ориентиран към българската действителност, интересен момент е, че засега двамата все още работите от разстояние – Димитър е в Амстердам (и беше възпрепятстван да присъства на собствения си фестивал миналия октомври), Нейко – във Варна. Това със сигурност придава още по-голяма сложност на гледните точки към пандемията… Сигурно ще бъде отразено и в самото произведение, но какво е специфичното на българския случай с тази пандемия, ако трябва да се сравним със света?

Нейко: От моята гледна точка нещата във Варна изглеждат малко по-спокойно, отколкото в София. Аз лично не усещам такъв стрес от цялата ситуация. На живо всичко изглежда малко по-спокойно от статистиките по телевизията и в социалните мрежи. Но неглижирането на проблема от страна на голяма част от хората, както вече казах, ми е доста неприятно, а несправянето със ситуацията е предизвикано и от това.

Димитър: На мен ми беше интересно да следя стратегиите за справяне във всички страни. И живеейки в Холандия, сравнявайки с България, стигнах до доста изводи. Като този, че в България комуникацията на държавно ниво спрямо хората е доста лоша. Намирам я за твърде неефективна, решенията, вземани на държавно ниво, са доста неадекватни. Пандемията е медицински проблем, а управляващите го превърнаха в политически. И всички мерки в България бяха доста хаотично налагани. Тук, в Холандия, локдаунът е от началото на октомври, а от декември въведоха и вечерен час и така е вече пет месеца. Но тези много трудни решения на политическо ниво бяха взети в интерес на хората, за да се спасят човешки животи и да се пощади претоварената здравна система, а не с някакви други намерения.

Димитър Бодуров е джаз пианист и композитор, родом от Варна. След като завършва музикалното училище в града, продължава обучението си в Консерваторията в София. От 2000 г. година живее и работи в Холандия, където завършва джаз пиано и композиция в Академията Codarts, Ротердам. Проектите, в които участва, са както базирани на български фолклор и джаз, така и на съвременна опера и електроника. Има издадени редица албуми за холандски и норвежки лейбъли. Артистичен директор на фестивала „Радар“ във Варна.

Нейко Бодуров е тромпетист, завършил е музикалното училище „Добри Христов“ във Варна. През 2009 г. се дипломира във Висшето музикално училище в Детмолд, Германия, при проф. Макс Зомерхалдер със специалност „Тромпет“. През 2007 г. е стипендиант в Ensemble Modern Frankfurt, удостоен е с Европейската поощрителна награда на културната фондация Pro Europa. Работил е във Варненския симфоничен оркестър, Софийската опера, филхармонията на Северен-Рейн Вестфалия и театъра в Биелефелд, като солист е гастролирал с Детмолдския камерен оркестър и Новата филхармония в Реклингхаузен.