Непознатият Фицджералд
Ф. Скот Фицджералд, „Бих умрял за теб и други изгубени истории“, ИК „Хермес“, под редакцията на Ан Маргарет Даниъл, превод от английски Вихра Манова, 2018 г.
Разказите, включени в това издание, писани в по-голямата си част през 30-те години на миналия век, представят на читателя един колкото познат, толкова и различен автор. Много е трудно, познавайки романи като „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“ или разкази като „Диамантът, голям колкото „Риц“, „Зимни блянове“, „Странният случай с Бeнджaмин Бътън“ и др., да приемем без предварителни очаквания тези нови „открития“.
Блестящите описания на атмосферата, на живота от „ерата на джаза“, на копнежите по любов и блясък, енергията и страстта по движение, романтизирането на живота през 20-те и 30-те години, отредили място на Фицджералд сред най-значимите американски писатели на ХХ век, в „Бих умрял за теб…“ са заменени от един по-различен творчески интерес – към последствията от Голямата депресия, сложността на семейните отношения, мрачните страни на Гражданската война. В тези разкази има много повече бедност, отчаяние, скепсис, грубост, отколкото копнежи, мечти и любов. Не че последните ги няма, но са в една друга форма на изразяване, бих я нарекла „безпламенна“, некатегорична, незавладяваща читателските сетива и ум.
Нека първо да разочаровам любителите на детективския момент, като кажа, че тези истории не са били изгубени, те винаги са съществували, писателят е искал да бъдат публикувани, някои от тях е преработвал многократно, други са били нещо като „чернови“ за по-големите му творби (обичайно за него). Но най-важното е, че той ги е изпращал за публикуване.
Всъщност тук трябва да отбележа, че очакванията на редакторите му, основно в „Сатърди Ивнинг Поуст“, където най-често е публикувал и е имал договор за 4000 долара за един разказ (днес това означава над 55 000 долара), са били Фицджералд да продължава в стилистиката на донеслите му успех и пари творби, да разработва същите теми и разбира се – никаква грубост, жаргонен език, тъмни и скандализиращи моменти. Той не се съобразява с това. Избира да търси нови сюжетни линии, да се вглежда в други страни на социалния и културния живот, да пише за собствената си драма, както и за големите „болки и драми“ на Америка в този период. И въпреки че мога да бъда опровергана от специалистите по Фицджералд с аргумента, че той винаги е балансирал между изкуството и търговската му страна, пишел е, защото е имал „какво да каже“, но и за да си осигури средства за луксозен и приключенски живот, все пак в тези разкази, както става ясно и от бележките, писателят е настоявал на творческата страна, опитвал се е да не прави компромиси, отказвал е да ги прави.
В „Бих умрял за теб и други изгубени истории“ читателят ще намери както разкази, които определено могат да бъдат наречени автобиографични, свързани с опита от брака му със Зелда, престоя в клиники и наблюденията върху живота там – като „Циклон в тихата земя“, чиято героиня Бенджамина Розалин, за приятелите си – Беда, медицинска сестра стажантка, е трябвало да присъства в цяла поредица. Този разказ Фицджералд смята за най-добрия си от 1936 г., но „Сатърди Ивнинг Поуст“ го отказват, както отказват и продължението му „Беда“. Последният все пак е публикуван във вестника, макар и със закъснение, през 1937 г. и това е последният разказ на Ф. Скот Фицджералд, който излиза там.
В сборника могат да се прочетат и направо брутални истории от Гражданската война като „Палците горе“ или много приятни стегнати разкази като „Почивен ден от любов“ за семейна двойка, в която, както и преди сме наблюдавали при Фицджералд, важен е женският образ.
Има още какво да се прочете – опити за филмови сценарии, трийтмънти. Разказът, дал заглавието на сборника, е писан буквално за оцеляване, но от друга страна, е фокусиран върху важна тема за писателя – Холивуд, където той прекарва последните години от живота си, опитвайки се без успех да „отговори“ на изискванията на киноиндустрията, а и на собствените си последни опити за оцеляване.
Книгата е една от малкото, която съм срещала на българския пазар, важна колкото като нова среща с творчеството на Ф. Скот Фицджералд, толкова и като история на създаването на всеки разказ, като библиография. Сериозни бележки и справочен апарат (Ан Маргарет Даниъл). Така, мисля, че трябва да се прави с големите автори.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук