Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Музика
  • Под линия

Култура / Брой 7 (2980), Септември 2021

28 09

Краят на нашата цивилизация?

От Мишел Онфре 0 коментара A+ A A-
В най-новата си книга „Изкуството да бъдеш французин“ философът се обръща към новите поколения, споделяйки по модела на „Писма до един млад поет“ на Райнер Мария Рилке всичко онова, което го тревожи в съвремието ни. Не без помощта на Монтен, Рабле, Волтер и Юго. Откъси, публикувани в сп. „Експрес“
 

Монтен, откривателят на светския модел

На всеки сеньор, цялата почит: Монтен създава нов начин на мислене, освободен от хватката на религията. Другояче казано, той измисля светския модел: Бог съществува, разбира се, Монтен истински и искрено вярва в Него и дори дава обет пред Дева Мария по време на поклонническо пътуване до „Света Богородица от Лорето“, но смята, че е католик, защото се е родил във Франция, и че ако беше роден в Персия, щеше да е мохамеданин, или пък протестант, ако бе видял бял свят в Германия. Той очиства католическата религия от наслоявания, отложили се във времето; не вярва в чудеса, в мощта на медальоните, в аскетичния идеал, в семейството като неизменен хоризонт на сексуалността, в необходимостта от „обръщането“ на народите от Новия свят, в лова на вещици, в индулгенциите. Той е модерен човек, който, следвайки мига и полезността, иска да върне блясъка на школите на античната мъдрост: скептицизъм, стоицизъм и епикурейство. С тази своя програма революционизира мисленето, създава модерния свят и въплъщава първия френски дух.

Той пише на френски, просто и ясно, забавен е и съвсем сам, без друга интелектуална компания освен тази на античните автори (по-скоро римляни, отколкото гърци), като изнамира една нова форма – тази на „опитите“. „Опитът“ отменя невъзможните форми, практикувани дотогава във френския университет. Схоластиката излага религиозни и философски твърдения с привидна логичност, извеждайки до крайност аристотелистката логика. „Сума на теологията“ на св. Тома от Аквино е здание, също толкова усложнено, колкото някоя катедрала с многобройните си разчленявания: член, възражение, отговор, последван също от възражение, и т.н. Схоластичната мисъл вече не напредва. Тя позволява да се докаже всичко и обратното на всичко, дори най-невероятни фантазии. За да осмее мисленето в силогизми, довело до безизходица, Монтен пише: „шунката предизвиква жажда, питието утолява жаждата, следователно шунката утолява жаждата“ („Опити“, книга I, глава XXVI, превод Тодор Чакъров). Не може по-добре да се разкрие корозията на схоластическото здание, разкривайки привидния силогизъм на средновековната логика, който трябва да бъден преодолян със свобода на тона, която е тази на „есето“ – типично френска форма. Така Монтен се превръща в създател на една ясна линия във философията.

„Опитите“ съдържат цялата модерност в потенция. Откриваме в тях материята, която нашата модерност впоследствие ще разработи: светскостта на мисълта, интроспективния метод, модерния „аз“, експерименталната философия, културния релативизъм, оголения човек, щастливата сдържаност, рационалната религия, феминизма, постхристиянското приятелство, педагогиката, постхристиянското тяло.

Омразата към природата

Нашето време вече не ни позволява да бъдем раблезианци, картезианци, волтерианци, да практикуваме светска изтънченост или да отстояваме идеала на Виктор Юго. Онова, което представляваше нашата цивилизация, вече е незащитимо, освен ако човек не се бои да мине за консерватор или реакционер – и още по-лошо: за „човек на Виши“ или „петенист“, опитващ се да реактивира най-мрачното и отвратителното от нашата история.

Тялото на Рабле, отбелязало връщането след едно християнско „изтласкване“, днес се е превърнало в нещо чисто „платонистко“ – обезплътено, изпразнено от субстанцията си, идеализирано, напълно изкуствено. То не е, както при Гаргантюа, тяло, което яде и пие, което уринира или се изхожда, което гуляе и спи; вече не е тяло на мъж със стръвни желания или на пищна жена, вече не е сексуално и дори сексуализирано – с цепка на панталона или корсаж, с брада или гръд; това е едно напълно изкуствено тяло, наподобяващо восъчна отливка, на което е достатъчно да се наложи печат по приумица и тогава то придобива знак и смисъл.

Вече не съществуват мъже и жени по природа… Омразата към природата, оркестрирана от някои философи, идва да ни каже, че вече избираме своя пол и независимо дали генетично, анатомично и физиологично сме родени като мъж, можем да станем жена и имаме правото на това; искаме го и то става. Достатъчно е да се подложим на хормонално лечение и на хирургична операция по отстраняването на органите, както и на протезирането на съответните органи.

Това „сексуално обезразличаване“ е първата стъпка към една изкуственост на телата, която цели дългосрочна механизация, за да се стигне един ден до пълното ѝ комерсиализиране в един хомогенен свят, трансформиран в супермаркет, където всичко се продава и купува. Тук възникват предпоставките на трансхуманизма, който настоява отсега за появата на механично тяло, на тяло машина, на концептуална плът – каквато вече се произвежда – стекове без месо или месо без животни, сготвени обаче по стари рецепти с екоотговорни чесън и магданоз.

Краят на юдео-християнската цивилизация

Как стигнахме дотук, ще попитате вие.

Нека споменем развитието на цивилизациите и фактът, че се намираме на един предел. След почти две хиляди години времето на юдео-християнството изтича. Както при всеки жив организъм, идва часът на смъртта. Движението, което ръководи всичко живо – от пораженията на коронавируса през сливането на звездите, без да забравяме човешкото съществуване – предполага същата схема. Дошло е времето на изчерпването: дегенеративност, сенилност, престъпност.

Очевидно нашата цивилизация върви към края си. Бихме могли да създадем отделна историческа дисциплина, чийто предмет да е рухването на цивилизациите! Всяка епоха е пробвала фантазията си да обясни падането на Рим; националистите през XIX в. са смятали, че гражданството в империята се е превърнало във формалност и „имперският цимент“ е престанал да хваща; еколозите през ХХ в. обясняваха рухването с бунта на селските производители против империята или с огромните морски битки, довели до изсичането на много гори заради изграждането на кораби, и т.н.

Лично аз смятам, че за това не е имало само една причина, както и че много от изтъкваните причини всъщност биха могли да бъдат само… следствия! Моят виталистки прочит ме кара да възприемам цивилизациите като живи организми, които по някакъв начин се възпроизвеждат, защото никоя цивилизация не възниква от нищо и всички те произлизат от едно и също лоно – ако се замислим, гръко-римският свят и юдео-християнството са подвластни на един и същи процес…

Ласко, Шумер, Египет, Гърция, Рим – само изброявам – са цивилизации, подчиняващи се на една и съща виталистка схема. В Луксор хората са вярвали в Хор, Бастет или Нут, но никой по делтата на Нил, нито другаде, не е вярвал в тези божества. Същото е било и с другите богове на другите цивилизации – те са идвали от нищото, живеели са, правили са каквото са правили, а после са се връщали в нищото.

Упадъкът на юдео-християнската цивилизация е видим от векове, без тя да стига до края си. Бихме могли, разбира се, да очертаем някои от механизмите на този упадък в един или друг исторически момент – появата на номинализма, който атакува възможността на християнския Бог през Средновековието; преоткриването на Античността през Ренесанса, която показва, че християнският свят не е единствен; появата на Декарт, който прави мисълта светска и препраща по-скоро към разума, отколкото към Бога в опитите да се разбере светът; философията на Просвещението, която обилно прибягва до Разума срещу християнството и неговия Бог; политическата философия на XIX в., която след Френската революция измисля социализма, комунизма и анархизма.

Всичко това е проработвало юдео-християнското здание отвътре, както термитите прояждат гредореда на някоя катедрала. И идва ден, в който дървената структура на зданието се разсипва на прах: силите на разпада се засилват, съдържанията вече ги няма – тогава постройката пада.

Превод от френски Тони Николов

Споделете

Автор

Мишел Онфре

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
    20.04.2026
  • Гняв, по-силен от страха
    20.04.2026
  • Потенциал за мечтаене. Разговор с Галин Стоев
    20.04.2026
  • Карл Барт и неговата диалектическа теология
    20.04.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO