Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021

Става дума за знакова сграда. Знакова в смисъл, че паметникът говори: и в София е имало сецесион, макар нашенските хали да приличат повече на парижкия Пти Пале (тоест ампир)

Щял бил „Ащром“ (чужда компания) да продаде на „Кауфланд“ (чужда компания) Софийските хали. Като нищо! Частен имот, както и да погледнеш. Кой навремето го хариза (напълно официално), знаем всички. Само че – тогава и сега – има едно „но“, режима на паметник на културата. Това значи – външност, същност, функции, конструкции, детайли, материали – се пазят безсрочно колкото може по-плътно до оригинала! Не само фасадите... Вътрешното преустройство, което „Кауфланд“ предлага, може да е идеално за фирмения бизнес, но какво от това! Халите няма да са вече паметник, дори няма да приличат на онова, което сме получили в наследство. Това наследство не е така богато, като например на парижаните, които си ликвидираха халите преди години, без окото им да мигне.

Гласът народен от мрежата е разделен. Някои хвалят „Кауфланд“ (колко е подреден, рационален и чист), други оплакват Халите, че били западнали, бедни и мръсни, никой не казва – искаме да остане паметник, дори да е беден и мръсен, с бедни сергии на бедни търговци (за продавачи и купувачи от „средната класа“) – не заради печалбата, а заради спомена, че е имало хубави и полезни сгради в България!

Общината може да го купи и стопанисва с ниски наеми, но за целта ще трябва да се бръкне сериозно, за да си го върне обратно от „Ащром“. Дали сме чак такива патриоти? Но и „Ащром“ да са мислили, когато са купували Халите, които едва ли изведнъж са станали нерентабилни. Според договора, колкото и да е лош... за купувача, а той едва ли е бил лош. Колцина са го чели?

Това, че „Кауфланд“ иска да вкарва тежки камиони в центъра (уж проблемът е разтоварната рампа за тях), е абсолютно недопустимо (не рампата, тя и без това е нова, камионите са недопустими). Това е напълно достатъчно, за да кажем „не“ на „Кауфланд“, защото... имаме закони. Ако те се спазват, в баните би трябвало да се къпем, в Халите – да пазаруваме, на гарите – да пътуваме... по най-добрия възможен начин, опазвайки старината с цената на функционални компромиси. Смяната на предназначението необратимо води към провал – фалшиментото си е фалшименто.

Нека поразсъждаваме устройствено-икономически. Парите, които „Кауфланд“ бил готов да даде за преустройството на Халите, са достатъчни за нова сграда в центъра, съобразена безпроблемно с всички възможни кауфландски добродетели. Някъде, където се намери място за голям клиентски паркинг, без какъвто „Кауфланд“ е заникъде. Около Софийските хали такова място няма. Следователно за „Кауфланд“ е важно не толкова да присъства някъде из центъра, а все пак това, че става дума за знакова сграда. Знакова в смисъл, че паметникът говори: и в София е имало сецесион, макар нашенските хали да приличат повече на парижкия Пти Пале (тоест ампир), все пак доказват, че сме имали учени инженери и сръчни майстори, които са работили... като в Европата по същото време. Тогавашната България не само е воювала с успех срещу англо-френската и сръбско-гръцката армии по бойните полета, но и в мирното строителство, в културата (каквато е архитектурата) не сме били за подценяване. Сега „Кауфланд“ иска да промени драстично този наш културен образец (както твърди) само отвътре. Където „Ащром“ успя, защо да не успее и „Кауфланд“?

Моля за извинение, ако казаното тук ви се вижда пристрастно. Всъщност не съм чак толкова разочарован. Народ, който не е готов да плати цената на своето достойнство, не заслужава бъдеще. Днешният ден като всеки друг ден е обърнат към бъдещето и към миналото... едновременно.

Не е работа на архитекта да прави бизнес план – как и с кого да работят Халите, та освен представителност да има и някаква полза от цялата работа. За това си има икономисти. Архитектите отговарят как това да стане по най-добрия начин. За избора на добър бизнес план отговаря собственикът – в случая редно ще да е това да бъде Общината. Общината обаче не иска да мисли, иска нещо да изкяри от онзи, който го измисли вместо нея. Това е дълбоко вкоренено... в българската административна практика. Според тази практика Общината не е виновна за унищожаването на площад „Славейков“ като живо културно средище, виновни са архитектите – които пак тя е избрала за целта. Общината не само е в правото си, тя е длъжна да заяви членоразделно какво иска и как иска... да стане в Халите. Тогава вероятно и пари ще се намерят... достатъчно.

Макар че не ми е работа, ще се опитам да подскажа какво според мене може и би било добре да стане.

В интериора, колкото е възможно по-близо до оригинала (което значи без ескалатори), да останат открити кухни, малки щандове (на честни частници) и малко по-големи представителни щандове на вериги като „Кауфланд“, „Лидъл“, „Фантастико“, „Била“, „Берьозка“ в благородна конкуренция. Става дума изключително и само за хранителни стоки и напитки – тоест старата функция да бъде възродена без нищо излишно (чорапи и гривни например). Към нея да се добавят ресторант(и) и дегустационни барове с излаз в градинката към ул. „Пиротска“. Халите да разчитат най-вече на купувачи пешеходци и клиенти туристи. Местно население наоколо почти вече няма, наоколо са обществени сгради, автомобилите не бива да влизат в центъра. Малката разтоварна рампа ще е напълно достатъчна за зареждане с малки коли единствено преди разсъмване (както е свойствено на всички хали). Наоколо е центърът, с всички софийски забележителности накуп. Обед, вечеря, коктейл и кафе в самото сърце на града, във или сред исторически сгради, навсякъде по света не е за изпускане. Току-виж Общината излязла на плюс, без да си мръдне пръста за реставрации, по-сериозни от неизбежните текущи ремонти. Дори „да не излезе на плюс“, всякак е по-добре Общината да дотира Халите като хали, отколкото на тяхно място да има мол. От милионите на „Кауфланд“ няма да има нужда, както и от пари под масата (за да стане каквото „Кауфланд“ настоява). Дали евентуални пари под масата не са причина Общината да се прави на бедна и глупава, на излъгана и несведуща?