„Затворнико, излез от своята тъмница“

Един от любимите филми на Ингмар Бергман е именно адаптацията от 1921 г. по „Коларят на Смъртта“ на Селма Лагерльоф, която пък е първата жена, носител на Нобелова награда за литература. Две бързи причини за любопитство към новото издание на романа, за първи път в превод от оригиналния шведски език, дело на Меглена Боденска. „Коларят на Смъртта“ е донякъде готическа, донякъде философска притча за мъж, решил да срути устоите на живота си и да поругае всичко добро, изпречило се на пътя му. [...]

През ада на смисъла, в ада на тялото

За да не звуча екстатично, не наричам тази книга подвиг. Ще я нарека по-описателно: книга – намиране, разкриване, съучастие, разбиране и разтърсване. На сетивата, на представите за поезия, на дълбините, скритите „пещери“ на най-съкровеното човешко. „Вирхов блус“ събира възможното за събиране от творчеството на родената като Мария Стефанова и живяла като Мария Вирхов: нейните първи три стихосбирки – „Жълта поезия“ и „Вятърът мъртъв език“ от 90-те и „Танци“ от 2005 г. [...]

Капитанът душа отговаря на писма

Ако не беше крайният срок, нямаше да искам да завърша този текст, защото да бъда „наметната със сакото“ на Цочо Бояджиев, щеше да е голяма печалба, особено през октомври. Не исках да излизам от неговия словесен заслон, от десетината книги с поезия, от Отгласите, от преводите… Първата ми (много подчертана) книга от Цочо Бояджиев беше „Античната философия като феномен на културата“ от 1990 г., когато в първи курс българска филология започна да ни преподава философия. [...]

Загадка за самия себе си

„Сингер страдаше от особена форма на чувство за срам…“ Така започва романът на Даг Сулста, един от най-значимите автори в Норвегия, спряган за Нобеловата награда, носител на Нордическата литературна награда на Шведската академия, определяна като „малкия Нобел“. Той става известен през 60-те години с експерименталната си проза, автор е на близо 30 книги – романи, есета, пиеси. „Т. Сингер“ излиза през 1999 г. в Норвегия, авторът признава, че в него е довел до съвършенство „известна тематична и стилистична форма“. [...]

Уханна проза

В дебютния роман на Емине Садкъ „Керван за гарвани“ има един сън. Сънят е на дядо Мухиттин, на сутринта той го споделя с баба Фикрие, жена му: „И ей така, кога и как съм дремнал, аз не мога да кажа, но сънувам. Като истина е. И мирише на праскови! Ах, как мирише на праскови!“. По същия начин и аз – но без да сънувам, ще си напълня гърдите: Ах, как мирише този роман на праскови. Ухае, ухае на жива проза, написана с блестящо чувство за езика, със свеж усет за фабула, с точен поглед за композиция. [...]