Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021 / Сцена

Другата страна на театъра

За мен театърът е положен по някакъв начин в обратна перспектива – по противоположен начин от начина, по който го възприема публиката. Театърът има две страни и макар моята режисьорска професия да ме разполага в местата за публика по време на репетиции, аз все пак принадлежа на горната страна на рампата, на страната откъм сцената. И въобще театърът има два типа адепти, два типа възприятия. Едните са тези хора, по които полепва сценичната прах, тези, които живеят на сцената. Другите са тези в салона. [...]

Болка и пречистване. Разговор с Веселка Кунчева

За мен пандемията беше като една малка смърт. Всички знаем, че страхът от смъртта преминава през няколко етапа – минаваме през гнева, през смирението, през опита да се договорим с който и да е над нас да не ни се случи. Аз преминах през същите процеси. Стигнах до усещането, че просто ме няма, защото ние сме творци, хора, които се занимават с изкуство, ние се изразяваме и дишаме чрез изкуство. И когато ти забранят да се докоснеш до това изкуство, ти ставаш просто парче плът и нищо повече. [...]

Сирано, но без онзи нос

Поколения наред актьорите в ролята на Сирано дьо Бержерак от едноименната комедия на Едмон Ростан използват дегизировка, за да пресъздадат знаковия атрибут на този персонаж – огромния нос. Първият изпълнител на Сирано е Констан Коклен. У нас някои от по-скорошно време са Христо Гърбов, Деян Донков, Герасим Георгиев-Геро. В две от по-новите интерпретации на френската пиеса обаче (Театър „Българска армия“, реж. Стоян Радев, и Компания „Джейми Лойд“ – Великобритания, реж. Дж. Лойд) този хиперболизиран орган отсъства. [...]