Една от задължителните изложби през 2020 г. е най-голямата експозиция на Ян ван Ейк досега, подредена в Музея за изящни изкуства в Гент, Белгия, до 30 април. Наречена е „Ян ван Ейк. Оптическа революция“. Картини на художника от целия свят проследяват траекторията на западноевропейското изкуство през XV в. Защо Ван Ейк е пионер в изкуството и какво може да се види по време на изложбата? Един от асистент-кураторите в музея – Матиас Депортер, споделя повече. [...]
Като говориш с някой, който прави кино, и го попиташ защо го прави, той най-често ти казва: „Защото го обичам най-много от всичко в света! Това е по-силно от мен!“. Като е по-силно от теб, значи се забавляваш, докато го правиш. И всички гадости – няма пари, едно или друго не става, са част от приключението. По същия начин, по който при Кристо част от приключението е да има буря и той да се кара с някакви италианци. Това зарежда. Мисля, че в крайна сметка смисълът от правенето на нещо такова е в процеса. [...]
Границата между документалното и игралното кино е много тънка. Понякога се движа и от двете ѝ страни, но като цяло най-важно е каквото и да се случи в историята, да е автентично спрямо героя, да не е нещо, което той би направил само заради филма. Когато видя, че той започва да се променя или да играе, да прави непривични за него неща, опитвам се да се отдръпна и да спра за малко, да поговорим и да потърсим правилната посока. Хората, които снимам, се отварят пред камерата – това доверие не трябва да се предава. [...]
Малките държави се страхуват, искат да изглеждат по-големи и по-добри, отколкото са. Това е форма на провинциализъм – да показваме на другите само добрите си страни, за да не ни съдят. Не искам да се чувствам провинциален поради това, че съм от малка и бедна държава. Всъщност аз не вярвам, че румънската или българската култура са малки култури. Единственият проблем е, че не са добре познати на света. [...]
