Култура / Данислава Делчева
Читалищата като пространства на гражданите. Разговор с Юрий Вълковски
В нашата представа читалището е място за хората. Неслучайно много държим на името „народни читалища“. И без никакво притеснение от потенциален упрек в популизъм аз повтарям фразата: читалищата са от народа и за народа. Ние искаме тази идея за читалището като гражданска организация, като дом за общността, място, където всеки може да отиде да учи, да се забавлява, да се развива, да твори, да я покажем, да я върнем в обществото. Читалищата са граждански организации, символ на модерността... [...]
Единствено езикът. Разговор с Васил Балев
Злоупотребата с езика, особено умишлената и безогледна злоупотреба с езика, е едно от нещата, които най-много ме дразнят. Забелязвам все повече във всякакви сфери, че хората стават все по-непроницаеми за същинския или евентуален смисъл на нещо казано, прочетено или изобщо за езика като цяло. Всички ние сме развили особен вид дебелокожие към звука, заключен вътре в думите... Тази нечувствителност е огромно самоограбване. Тази грубиянщина към езика и честото му незачитане са много печални. [...]
Рационално за болестта. Разговор със Станислав Беловски
Повечето хора, като чуят за „медицинско изкуство“, си представят страшни гледки, кръв, бинтове. Като чуят, че темата е някакво заболяване, се чувстват длъжни да засвидетелстват съчувствие и да чукат на дърво да не ги стигне. А моята идея е да обърна представите за болестта и здравето, да ги изчистя от емоциите и затова рационалността на броенето и пресмятането стават фокус на работите ми. За мен беше важно работите да са естетически привлекателни дори защото красивото се свързва някак естествено с рационалното, равновесното… [...]
Въпросите на сърцето. Разговор с Иван Ланджев
Изкуството не променя маси от хора, но променя отделния човек. А аз се интересувам от него, моята територия е отделният човек. Моята задача не е задачата на социолога, учения, политика, който може да си позволи да гледа големи човешки маси от птичи поглед. Изкуството дава на личността смисъл, свобода, прояснява всичко. Затова тираните се страхуват от него и се опитват да го контролират. Те не искат отделни хора с лица, а тълпа. Искат те да казват на човека защо и как да живее. А изкуството не позволява това. [...]