Ние сме все още стартъп като сцена, а и поехме големия риск да правим културна инфраструктура в отрасъл, който е крайно нестабилен икономически. Набрахме скорост, но все пак с бюджетен дефицит. До ден днешен не можем да си покрием разходите. Налага ни се да правим компромис с приходите си. Може би сме си създали имунитет като екип и сме успявали в целта си сцената да е стабилна. В такава криза държим под наем частно пространство, след като инвестирахме над 200 000 лв. за създаването на Сцена Дерида. [...]
Една от задължителните изложби през 2020 г. е най-голямата експозиция на Ян ван Ейк досега, подредена в Музея за изящни изкуства в Гент, Белгия, до 30 април. Наречена е „Ян ван Ейк. Оптическа революция“. Картини на художника от целия свят проследяват траекторията на западноевропейското изкуство през XV в. Защо Ван Ейк е пионер в изкуството и какво може да се види по време на изложбата? Един от асистент-кураторите в музея – Матиас Депортер, споделя повече. [...]
Като говориш с някой, който прави кино, и го попиташ защо го прави, той най-често ти казва: „Защото го обичам най-много от всичко в света! Това е по-силно от мен!“. Като е по-силно от теб, значи се забавляваш, докато го правиш. И всички гадости – няма пари, едно или друго не става, са част от приключението. По същия начин, по който при Кристо част от приключението е да има буря и той да се кара с някакви италианци. Това зарежда. Мисля, че в крайна сметка смисълът от правенето на нещо такова е в процеса. [...]
Границата между документалното и игралното кино е много тънка. Понякога се движа и от двете ѝ страни, но като цяло най-важно е каквото и да се случи в историята, да е автентично спрямо героя, да не е нещо, което той би направил само заради филма. Когато видя, че той започва да се променя или да играе, да прави непривични за него неща, опитвам се да се отдръпна и да спра за малко, да поговорим и да потърсим правилната посока. Хората, които снимам, се отварят пред камерата – това доверие не трябва да се предава. [...]
