Деян Статулов

Деян Статулов е кинокритик и сценарист. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Телевизионно кинознание и драматургия“. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 250 публикации в областта на филмовата критика и история, автор на книгата „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското кино (1948–1989)“. Сценарист и редактор на телевизионни предавания и формати. Филмов коментатор на предаването „Преди обед“ по bTV. Носител на наградата за оперативна критика Васил Гендов на СБФД за 2022 г.

 


Музика, която не се натрапва. Разговор с Христо Намлиев

По-широката публика не свързва филмите с конкретен композитор, както свързва Джон Уилямс с „Междузвездни войни“ например. Веднага бих посочил имената на Божидар Петков, Кирил Дончев, Кирил Цибулка, Борис Карадимчев и Петър Ступел. Но не мисля, че сме имали филми, в които музиката да е толкова структуроопределящ елемент. Може би в „Мера според мера“ вокалните изпявания на Божидар Петков са част от структурата на филма. Но те пък са толкова фини, че не са натрапчиво забележими. [...]

Като брошка на ревера

Миналия месец папа Лъв XIV заяви пред група филмови творци по време на аудиенция във Ватикана, че кината преживяват тревожен упадък, като много от тях затварят, и призова институциите да не се отказват, а да си сътрудничат в утвърждаването на социалната и културна стойност на тази дейност. Подобна загриженост, макар и фокусирана върху определен сегмент от културата, не съм видял в България. През годините не съм забелязал политици и духовни водачи да коментират решенията на властта по отношение на културата. [...]

Орлин Руевски: Извън комфорта

Първият успешен филм бе „Влакове“ на Павел Веснаков. Преди това обаче снимах документалния „Куба е музика“ на Илиян Джевелеков, заедно с Крум Родригес. Бях асистент на филмите на Андрей Паунов. Заедно с Борис Мисирков снимахме „Проблемът с комарите и други истории“, което беше дълъг процес, трябваше да бъдем на смени. В пет сутринта отиваме на лов с героите на филма, после те се напиват и по-късно пак ги снимаме. Бяха 15–16-часови дни, при това на 16 мм лента – пък който оцелее. После работих и върху монтажа на филма. [...]

От любов към киното. Разговор с Герасим Георгиев-Геро

Първият филм, в който имах сериозна роля, беше „Посоки“ на Стефан Командарев и веднага след това беше „Възвишение“ на Виктор Божинов. Бил съм на 40+ и когато ме питат защо толкова късно започнах да се снимам в киното, споделям на шега, че съм взел пример от Луи дьо Финес, който започва филмовата си кариера на 44. Винаги съм знаел, че рано или късно ще се срещна с киното, при мен беше малко по-късно. Мисля, че стана по-добре, защото натрупах повече опит, за да мога да съм адекватен пред камерата. [...]