Доц. д-р Деян Статулов е ръководител на сектор „Екранни изкуства“ в Института за изследване на изкуствата при БАН. Има над 400 публикации в областта на филмовата история и критика. Бил е водещ, редактор и сценарист на телевизионни предавания и формати. През годините е работил като филмов наблюдател в БНТ, Nova и bTV. От 2022 г. преподава история на българското и световното кино в Театрален колеж „Любен Гройс“ в София. Автор на книгите „(Не)възможната свобода“ (2022), „(Пре)поръчани филми“ (2023) и „Между два кадъра“ (2024). Отличен е за оперативна критика (2022) и за книга (2024) с наградата „Васил Гендов“ на Съюза на българските филмови дейци. Носител на Наградата на София за 2024 г. в категорията „За критика и журналистика в областта на културата“. Води рубриката „Кино и преход“ в предаването Култура.бг по БНТ. Член е на Европейската филмова академия и на Съюза на българските филмови дейци.
Култура / Деян Статулов
Чарът на късото кино. Разговор с Мартин Негрев
Имах няколко идеи да разкажа за обезлюдените места в България, за хората там и техните перипетии. Може би дългото мислене ме сблъска с една история, която се превърна в гръбнак на филма. След това попаднах на още истории от нашето битие и заедно със сценаристката Ивелина Алексиева обединихме всичко в едно. Вълнуват ме изборите, които правим, и докъде водят те. Понякога ни водят до разкаяние или са плод на безизходна ситуация. Филмът „Магаре“ е до голяма степен филм за избора или за ситуация, в която просто нямаме избор. [...]
Бранд под прикритие
Терминът „продуктово позициониране“ се появява за първи път в медиите през 1982 г. след успеха на „Извънземното“ на Стивън Спилбърг. Във филма зрителят вижда бонбоните Reese`s pieces, които след прожекциите отчитат 65% ръст на продажбите. Интересното в случая е, че Стивън Спилбърг най-напред е искал бонбонките да са M&M, но фирмата производител не се съгласява, защото не желае зрителят да свързва нейния продукт с филм, който едва ли ще предизвика сериозен интерес. Голяма грешка, защото филмът се оказва хит. [...]
В сърцето на киното. Разговор с Мартин Макариев
Както в литературата и музиката, така и в киното жанрът конкретизира и слага историята в рамки, а режисьорът (ако е умел) има възможност да преведе зрителя за ръка през света, който е създал. Често една и съща тема се поставя в различни жанрове, което лично на мен винаги ми е било интересно. Смятам, че артхаусът оставя твърде голямо място за интерпретация на разказа и поставя смисъла му под твърде общ знаменател. Темите са винаги „глобални“ и са подходящи за разговор във философски клубове и интелектуални барове. [...]
Тайната на добрия сценарий. Разговор с Гийом Лоран
Бях около 12-годишен, когато реших, че искам да пиша в стила на Джек Лондон. След това започнах да пиша стихотворения, а по-късно и три романа, които пазя в едно чекмедже. В „Невероятната съдба на Амели Пулен“, ако помните, има сцена, в която Амели записва на една стена изречение от един роман. Ето това е романът, който така и не публикувах. Така че мога да кажа, че в едно чекмедже вкъщи има неиздаден бестселър, защото фраза от него е прочетена от милиони зрители. [...]