35 публикации
Култура / Екип на „Култура“
След демонтажа
26.02
2024
С оглед на споровете около съдбата на Паметника на съветската армия решихме да направим анкета, отправяйки следните въпроси към 12 български интелектуалци от различни поколения: 1. Как оценявате обществените реакции по време и след демонтажа на Паметника на съветската армия? Разнопосочност заради дългогодишната липса на решение на този казус или хибридни политически намеси, които допълнително разпалиха страстите? 2. Какво да има на това място в бившата Княжеска градина? Друг паметник, свързан с българската история? Различен паметник – като проекта за прошката на скулптора Александър Дяков? Или максимално озеленяване на това пространство и отварянето му към децата и младите хора? 3. Къде да бъдат пренесени демонтираните фигури и скулптурни групи от Паметника на съветската армия? Необходимо ли е създаването на парк на тоталитарното изкуство в София? [...]
„Превърни гнева си в творчество“. Разговор с Николай Гундеров
22.01
2024
Винаги съм се учудвал защо, когато се прави пълна кръвна картина, не се изследва наличието или отсъствието на чувството за хумор. Човек освен от желязо, червени кръвни телца и натрий има нужда и от смях. Неговото отсъствие води до симптоми на анемичност. Представете си, че сте роден с вратовръзка, за да може гинекологът да ви издърпа по-лесно на белия свят. Ами тогава ви е писано да си останете началник. Не зная как се издържа с такъв възел на врата цял живот. Претенцията за сериозност е пълна с холестерол. [...]
Желание и насилие. Разговор с проф. Владимир Градев и проф. Стилиян Йотов
20.12
2023
Теорията на Жирар има особено място в съвременните социални и хуманитарни науки. За да я определя, ще се позова на Айзая Бърлин и прочутото му есе за таралежа и лисицата, в което той цитира Архилох от Парос: „Много неща знае лисицата, едно – таралежът, но велико“. И докато хуманитарните науки, изследващи разнообразието на човешкото, са се отказали от всеобхватните теории, то Жирар е големият таралеж на нашето време, намерил прост и елегантен алгоритъм, с който дава обяснение на всички културни феномени. Той нарича своя алгоритъм миметичен комплекс, който гласи: развитието на всеки човек започва с 1) миметичното желание. Заразно, действащо във всеки и всички, миметичното желание и породеното от него съперничество води до криза, заплашваща съществуването на обществото. Тази 2) миметична криза се разрешава чрез 3) жертвеното насилие, чрез съсредоточаването на всеобщото насилие върху една-единствена жертва (т.нар. жертвен козел), която е 4) сакрализирана и положена в основата на културата и всички нейни институции. Заради неговата „еволюционна теория“ на културата философът Мишел Сер нарича Рене Жирар „Дарвин на социалните науки“. [...]
От читалището към четенето. Разговор с Александър Кьосев
21.11
2023
Проблемът с четенето е световен, но в България е особено тежък. Едно от потресаващите неща е, че на въпроса четете ли достатъчно, над 35% казват: не чета и не ми е нужно. Представете си среда, която не стимулира младите хора. Те живеят в свят на електронни игри, мемове и социални мрежи, където се оправят добре, но когато се стигне до четене с разбиране, не са чак толкова грамотни. Това е образователен проблем, но и проблем на културните модели за социализация, които предлага българското общество. [...]