24 публикации
Култура / Екип на „Култура“
От читалището към четенето. Разговор с Александър Кьосев
21.11
2023
Проблемът с четенето е световен, но в България е особено тежък. Едно от потресаващите неща е, че на въпроса четете ли достатъчно, над 35% казват: не чета и не ми е нужно. Представете си среда, която не стимулира младите хора. Те живеят в свят на електронни игри, мемове и социални мрежи, където се оправят добре, но когато се стигне до четене с разбиране, не са чак толкова грамотни. Това е образователен проблем, но и проблем на културните модели за социализация, които предлага българското общество. [...]
НФК срещу „36 маймуни“. Разговор с Гергана Димитрова
21.11
2023
Създаваме прекрасни и смислени неща в областта на изкуството и културата, докато Фондът ни съди за неизпълнение на договорите, защото липсва неговото лого в няколко медийни публикации за наши събития. Всичко щеше да е смешно, ако не подозирахме желание на директора на НФК да унищожи организацията ни. Ако е така, то звучи абсурдно и тревожно, тъй като ние постигаме реални международни успехи в областта на театъра и драматургията, в известна степен и благодарение на подкрепата на НФК. [...]
Какво да се промени? Анкета с Емилия Шушарова, Борис Самаринов, Даниела Димитрова, Емилия Лисичкова
20.11
2023
След материалната база и оборудването идва проблемът с кадрите и мотивацията им. Да, истина е, че в тази работа трябва да гориш и да я правиш със сърце и душа, но хората в читалищата от десетилетия са на ръба на оцеляването. За да мога да правя това, което правя, няма как да разчитам на читалищната заплата. Поради този факт в читалищата липсват млади и мотивирани хора. Изключително грозно в последните години е как хора, израснали на читалищните сцени, наложиха стереотипа, че читалище е равно на аматьорщина... [...]
Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев
24.10
2023
Беше несъвместим със средата, в която живеехме, той носеше европейското в маниера си, при това беше полиглот. В целия факултет почти нямаше преподавател, който да владее някакъв западен език. А Асен Игнатов владееше прекрасно немски и френски, и донякъде английски език. Ние, студентите, чухме за пръв път от него имената на Сартр и Камю, на Ясперс и Хайдегер. Тези имена бяха табу в онези времена, въпреки че вече бяха издадени някои литературни книги на Камю и Сартр. Тогава в Народната библиотека имаше отделна читалня за чуждестранна литература. До тази читалня студентите нямаха достъп, дори да знаеха езици. Достъп имаха само специалистите и партийните функционери. Като асистент по логика, Асен имаше достъп до чуждестранната читалня и четеше там много. Той бе един от малкото, които се възползваха от този си достъп. Не смееше да говори открито пред студентите, защото знаеше какво рискува. Той беше боязлив човек и си го признаваше. Но у него духовното беше толкова необятно, така радикално вложено, толкова могъщ беше интелектуалният му заряд, че трошеше оковите. Този интелектуален заряд надвишаваше дори инстинкта му за себесъхранение. И оттам тръгваха всичките му беди и проблеми. [...]