49 публикации
Култура / Екип на „Култура“
Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев
22.10
2026
Истинският Франциск е преди всичко светецът. Светостта, разбира се, е трудна за дефиниране. Всеки светец има собствената си святост, която отразява Божия лик по своеобразен начин. Особеното при Франциск е, че до такава степен е бил разтърсен от явяването на разпнатия Христос в църквата „Сан Дамяно“, че от тази среща възниква ново отношение между Бог и човека Франциск, което напълно променя неговия живот. Той тръгва гол да следва голия Христос и го прави в света. Защото Бог не е отвъд света, а е тук и сега, в дълбините на нашия свят. Това е духовната революция на Франциск. Той показва, че няма нужда да се бяга от света зад стените на манастира, че е възможно и нужно да се живее в света според предписанията на Евангелието, като при това успява да постигне хармонично единство между външния свят и вътрешния опит. При традиционната духовност целта е обожението, постепенното изкачване чрез аскезата по стълбицата на съвършенството към Христос в слава, в светлината на Възкресението. Франциск показва друг път – следването на Христос на тази земя. Отъждествяването с Христос на кръста, чиито белези (стигматите) той получава и носи, е осезаемо, затова и го наричат alter Christus (друг Христос). Една изключителна новост за времето, възприета с ентусиазъм от съвременниците му, тъй като им позволява да бъдат активни участници в собственото си спасение. Това дава възможност на най-обикновени хора, миряни – повечето от тях необразовани, невежи – да проповядват, тоест публично да споделят своя собствен опит. [...]
Революционерът, словото и смъртта. Разговор с проф. Вера Бонева
04.08
2026
Планът на Ботев е бил напълно разумен, но той не е имал реална представа за ситуацията в страната. На 24 април 1876 г. получава телеграма, че Софийско е окупирано от въстаници, че в Балкана има 15 000 бойци, а в Плевен и Ловеч масово излизат четници. В тези размирни времена слуховете лесно се приемат за истина. Ботев и щабът му тръгват с идеята, че отиват да подкрепят едно вече избухнало въстание. Фактът, че по целия им път към четата се присъединяват едва няколко души, разкрива трагизма на тяхната илюзия. [...]
Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков
27.05
2026
Сблъсъкът между Вазов и Пенчо Славейков не е просто разминаване между двама поети с различни разбирания за поезията. Макар да живеят едновременно, те са от различни светове и дори от различни епохи. Вазов влиза в литературата доста преди Славейков и излиза от нея доста след него. Фигуративно казано, животът на Вазов включва, побира в себе си живота на Славейков. Но той не може да го види. Няма сетива за него и за всичко, което Славейков носи със себе си. Защото сетивата му са възпитани в друго време и при други условия. Пенчо Славейков прави тиха, но непоколебима революция не само в литературата, а в самото самосъзнание на българската култура. Той става знаме на българската модерност в началото на ХХ век, в която Вазов няма и няма как да има свое място, макар в исторически план да я надживява. Сблъсъкът между двамата стои формулиран върху корицата на книгата на д-р Кръстев „Млади и стари“ и в предговора към нея чрез Вазов и Пенчо Славейков критикът илюстрира основната си идея. Първият – „слязъл“ и останал до потребностите на масовия читател, вторият – неразбран, неразгадаем, изпреварил прилежащото му време. [...]
Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
20.04
2026
Ако приемем, че целта на въстанието е била жертвата на много българи, за да се стигне до намеса на Великите сили, целта несъмнено е постигната. Но от организационна гледна точка то си остава провал. Да, гюргевци действително са били готови на саможертва, но когато подготвят въстанието, едва ли предвиждат, че Втори и Трети революционен окръг няма да се вдигнат. Христо Ботев не отива да гине на Стара планина с идеята, че по пътя от Дунав до Околчица към четата му ще се присъедини един-единствен човек. Въпреки готовността си за саможертва те все пак са очаквали поне нещо мъничко да трепне в народната душа. Реалността обаче се оказва далеч по-сурова. Ако се опитаме да реконструираме техните намерения, изглежда, че са обмисляли няколко възможни сценария. Вероятно са разчитали на оптимистичен вариант, при който народът въстава масово, но са били наясно и с най-песимистичния – множество жертви и жестоко потушаване на въстанието. Мисля, че са тръгнали с идеята за успех, но са си давали сметка, че дори трагичната развръзка би могла да послужи за крайната цел. Те са били изключително интелигентни и ми е трудно да повярвам, че са били заложници на един-единствен план и че всичките им въжделения са рухнали, когато първоначалният замисъл се е провалил. Според мен са предвиждали различни варианти на развитие, но във всеки от тях целта е била да се привлече вниманието към българския въпрос. Само че на каква цена? [...]