37 публикации
Култура / Екип на „Култура“
Тъгата и поривът на един български мислител. Разговор с Димитър Бочев
24.10
2023
Беше несъвместим със средата, в която живеехме, той носеше европейското в маниера си, при това беше полиглот. В целия факултет почти нямаше преподавател, който да владее някакъв западен език. А Асен Игнатов владееше прекрасно немски и френски, и донякъде английски език. Ние, студентите, чухме за пръв път от него имената на Сартр и Камю, на Ясперс и Хайдегер. Тези имена бяха табу в онези времена, въпреки че вече бяха издадени някои литературни книги на Камю и Сартр. Тогава в Народната библиотека имаше отделна читалня за чуждестранна литература. До тази читалня студентите нямаха достъп, дори да знаеха езици. Достъп имаха само специалистите и партийните функционери. Като асистент по логика, Асен имаше достъп до чуждестранната читалня и четеше там много. Той бе един от малкото, които се възползваха от този си достъп. Не смееше да говори открито пред студентите, защото знаеше какво рискува. Той беше боязлив човек и си го признаваше. Но у него духовното беше толкова необятно, така радикално вложено, толкова могъщ беше интелектуалният му заряд, че трошеше оковите. Този интелектуален заряд надвишаваше дори инстинкта му за себесъхранение. И оттам тръгваха всичките му беди и проблеми. [...]
Как мислим Септември ’23? Разговор с Веселин Янчев
18.09
2023
Теоретично говорим за гражданска война, когато се стигне до заемане на територии от друга, алтернативна на официалната власт. През 1923 г. не се стига дотам, като цяло централната власт контролира ситуацията. Събитията показват, че комунистическата партия все още няма потенциал и подкрепа, за да извърши промяна в управлението на страната. По най-завишени данни в събитията са участвали не повече от 15% от населените места. Властта е взета за часове или за дни в едва 9% от населените места и в около 5% от градовете. [...]
Власт и произвол в българския театър. Разговор с учредителите на „Движение за култура“
23.05
2023
Истината е, че в министерството, а вероятно и не само там, не желаят да се занимават с казуса Народен театър. Предпочитат да го оставят такъв, какъвто е в момента. От случая „Васил Василев“ изскочи следното – той е изцяло в рамките на закона с всичко, което върши. Защо? Защото няма закон. Той е единствено финансово отчетен и от там нататък над него е само Господ Бог. Тоест каквото и да извърши или не извърши, то е закономерно. От тук насетне нашата идея е, че трябва да се вкара ред, а ред може да се вкара единствено чрез закон – Закон за сценичните изкуства, даже не за развитието им, а за тяхното състояние и структура. Където и да бръкнете, има какво да се поправя. Всичко трябва да се промени, за да имаме, първо, адекватен избор, второ, адекватен контрол, и трето, трябва да се мисли за някакво нормиране в широки граници на качеството, което тази институция ще представлява. [...]
Спорът за „спасението“ и „оцеляването“. Разговор с Надеж Рагару
29.03
2023
В различни периоди дискусиите за миналото на евреите в България и в окупираните територии са служели за дефинирането на различни политически, национални или социални идентичности. Дебатите са бивали твърде остри, но по същество са се въртели около въпроса за това каква е йерархията на заслугите за „спасяването“. Учудващо е, че всички – или почти всички – протагонисти в тези контроверзии винаги са имали като общо помежду си следните три постулата: те приписват на цялото българско общество куража и моралния интегритет, проявен от отделни личности; по някакъв начин говорят за евреите в пасивен залог – онези, които „бяха спасени“, сякаш самите евреи не са участвали активно в защитата на своите права и на своето оцеляване; противопоставят разказа за Холокоста (извън България) и разказа за „спасяването“ (що се отнася до България). Това, че 48 000 евреи от България, което ще рече почти всички евреи, носителите на българско гражданство, са оцелели в тази война, е забележително! Но защо е това желание да се „пропускат“ онези 11 343 евреи, които са били депортирани? Всъщност, ако не се посочват депортациите от окупираните територии, то няма как да се разбере процесът, който е довел до решението да се отложат, а после и окончателно да се отменят депортациите на българските евреи. [...]