Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
През 1666 г. английското селце Ийм е покосено от чумна епидемия. Това, което го отличава от останалите места, е, че жителите му се изолират от света – поставят се под карантина, за да опазят околните села, и избират да посрещнат съдбата си сами. Боязливи, трудолюбиви, понякога алкохолизирани, най-често объркани, хората от Ийм оживяват в мрачния роман на Джералдин Брукс „Годината на чудесата“, който привидно е за чумната епидемия, но всъщност осветява битието на едно ограничено общество. [...]
Голямото постижение на Милтън в „Изгубеният рай“ е, че създава от Сатаната един от най-великите герои в историята на литературата. Той не е плосък злодей, а очарователен и трагичен образ, който често разкрива познати човешки качества като смелост и амбиция. За разлика от анемичните представления, които обикновено се разиграват около празниците, Милтън взима насериозно врага на човечеството и това е от съществено значение, тъй като колкото по-пълнокръвен е злодеят, толкова по-значим става подвигът на героя. [...]
Млад адвокат приема комисиона, за да продаде западнало имение на ексцентричен граф. Изоставяйки младата си съпруга, той заминава за замъка на тайнствения благородник граф Орлок в Карпатските планини, без да подозира, че зад гърба му е сключено окултно споразумение. Ако сюжетът ви звучи познато, не е случайно. Това е историята на „Дракула“, както и на екранизацията на Фридрих Мурнау от 1922 г. Почти половин век по-късно Вернер Херцог отдава почит на шедьовъра, а сега Робърт Егърс влиза в каретата на ужаса... [...]
Баща препуска през нощта, прегърнал болния си син, за да го предпази от студа. Детето е уплашено, твърди, че вижда мистериозния горски цар, който го примамва с обещания за игри и златен калпак. Бащата обяснява виденията с игра на сенки или шума на върбите. С течение на пътуването страхът на момчето нараства. Бащата пришпорва коня си, но когато пристигат у дома, момчето е мъртво. Този почти готически сюжет съставлява баладата на Гьоте „Горски цар“, от която Мишел Турние се вдъхновява за едноименния си роман. [...]
