Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Гумите свистят по мокрия асфалт, двигателят бумти, а Брус Спрингстийн натиска педала и кадилакът го отнася в безкрайната нощ, която го зове от дете. Той е срамежливият рокаджия, Шефа, момчето, което ще избяга от Ню Джърси, за да заживее само на няколко километра от родния си дом. През последните години Спрингстийн често поглежда в огледалото за обратно виждане, за да си спомни началото на своята депресия. Автобиографията му Born to Run излезе през 2016 г., a две години по-късно последва концертният моноспектакъл... [...]
Докато четях „Чуждо лице“ на Кобо Абе, често си мислех за предсмъртното писмо в десетки страници, което писателят Дейвид Фостър Уолъс оставя на съпругата си. Тя дори не го прочита. Понякога актът на самоубийство и дългите обяснения около него се приемат като израз на дълбоко вкоренено нарцистично желание да бъдеш запомнен, разбран, извинен. Това не означава непременно, че героят на Абе се самоубива в края на романа, но е подсказка, че има засилена склонност да се обяснява. [...]
Спомням си първия път, когато като дете случайно попаднах на „Принцеса Мононоке“ по телевизията. Вървеше сцената с подивелите глигани, обгърнати в кал и кръв, една пулсираща маса от треперещи тела, от чиито очи излизаха червени паразити. Бях шокиран и дълбоко смутен. Образът ме преследваше дълго след това, защото беше напълно безпрецедентен за диетата ми от лесно смилаеми детски филмчета. Дотогава не бях виждал анимация, която да си позволява да бъде едновременно поетична, философска и безпощадна. [...]
Хенри Скоуби е великолепен герой. Мекото му сърце, захвърлено в суровите колониални условия на Западна Африка по време на Втората световна война, е достатъчно за история, едновременно трогателна и трагична. В романа си „Същността на нещата“ (1948) Грийн проследява моралния разпад, последвал разрушителното чувство за съжаление, което героят изпитва към другите. Кулминацията е ужасът, че другите съжаляват теб. Скоуби е заместник-комисар в Западна Африка. Жена му Луиз е самотна и неудовлетворена... [...]
