Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Култура / Мартин Касабов
Не всеки човек е остров
Друг филм като „Баншите от Инишерин“ на Мартин Макдона скоро няма да има. Тази семпла притча за болезнената раздяла между двама приятели безпощадно разкрива в какво се превръщаме, когато откажем да общуваме един с друг, и улавя кризата на духа, която преживяхме по време на пандемията. Последствията от изолацията, отхвърлянето на другия като възможност за спасение ни напомнят, че не всеки човек е остров. Подобно на всички филми на Макдона, предпоставките за драмата стават ясни в първите минути. [...]
Книга за проглеждането
Какво е окото? Сложно огледало, в което откриваме отражението на света, или обикновен орган на хищник, който преследва плячката си? В „Слепота“ нобеловият лауреат Жозе Сарамаго ни показва как без зрението си човечеството бързо може да се разгради до племена от безпомощни и егоистични същества, тръгнали на поход срещу себе си. Има я и другата страна на монетата – в нашата крехкост е закодирана възможността да покажем състрадание. Този безпощаден роман алегория ни задава въпроса имат ли значение добрите постъпки... [...]
Как да познаем коя картина е добра?
Позабравеният роман „Синята брада“ на Кърт Вонегът излиза малко преди стогодишнината от рождението на индианаполския трафалмадорец, която честваме на 11 ноември 2022 г. От издателство „Кръг“ се погрижиха подобаващо знаковите му произведения за пореден път да стигнат до ново поколение читатели. Би било неточно сюжетът на „Синята брада“ да се определи като „базиран“ на едноименната френска приказка, тъй като единствено в няколко момента романът припознава тази връзка през думите на героите си. [...]
Последният роман за Мишел Уелбек
„Унищожение“ най-вероятно ще бъде последният роман за Мишел Уелбек, l'enfant terrible на френската литература, който в благодарностите на последните страници намеква, че човек трябва да усети кога е настъпило времето да се оттегли. Няма по-подходяща книга от настоящата, която в 700 страници разгръща мъдро примирение със смъртта, тихо сбогуване със сянката на онова, което не можем да променим. Годината е 2027, задават се президентски избори, които ще бъдат спечелени от неназования по име Еманюел Макрон... [...]