Мартин Касабов е роден и живее в Пловдив. Пише рецензии за кино и литература в периодични издания и сайтове с културна насоченост. Работи като книжар и е автор на кратки разкази, публикувани в списание „Страница“. Дебютната му книга „Когато великани ходеха по земята" е сборник с кратки истории, който предстои да излезе в издателство „Жанет 45".
Какво е окото? Сложно огледало, в което откриваме отражението на света, или обикновен орган на хищник, който преследва плячката си? В „Слепота“ нобеловият лауреат Жозе Сарамаго ни показва как без зрението си човечеството бързо може да се разгради до племена от безпомощни и егоистични същества, тръгнали на поход срещу себе си. Има я и другата страна на монетата – в нашата крехкост е закодирана възможността да покажем състрадание. Този безпощаден роман алегория ни задава въпроса имат ли значение добрите постъпки... [...]
Позабравеният роман „Синята брада“ на Кърт Вонегът излиза малко преди стогодишнината от рождението на индианаполския трафалмадорец, която честваме на 11 ноември 2022 г. От издателство „Кръг“ се погрижиха подобаващо знаковите му произведения за пореден път да стигнат до ново поколение читатели. Би било неточно сюжетът на „Синята брада“ да се определи като „базиран“ на едноименната френска приказка, тъй като единствено в няколко момента романът припознава тази връзка през думите на героите си. [...]
„Унищожение“ най-вероятно ще бъде последният роман за Мишел Уелбек, l'enfant terrible на френската литература, който в благодарностите на последните страници намеква, че човек трябва да усети кога е настъпило времето да се оттегли. Няма по-подходяща книга от настоящата, която в 700 страници разгръща мъдро примирение със смъртта, тихо сбогуване със сянката на онова, което не можем да променим. Годината е 2027, задават се президентски избори, които ще бъдат спечелени от неназования по име Еманюел Макрон... [...]
Обветрено, каменисто и сухо място е остров Форьо, кара те да се загърнеш, да се свиеш в ъгъла с някоя книга, докато наблюдаваш морето и мислиш за миналото, за любовта, която си изпуснал, за илюзиите, които пречат да бъдеш там, където си. Същевременно е спокойна и уединена територия, населена с добри хора, пристигнали от различни краища на света от любов към киното. Такъв е островът на Бергман, който Миа Хансен-Льове ни представя в англоезичния си дебют. [...]
