Иван Сухиванов

Иван Сухиванов

Иван Сухиванов е роден на 6 септември 1961 г. Завършил е българска филология. Доктор по руска литература с дисертация върху руския авангардизъм. Преподавал е „История на българската литература след Първата световна война“ и „Антропология и фолклор на българите“ в Бургаския свободен университет От 2009 г. досега е редактор в сп. „Море“. Носител е на Националната награда „Христо Фотев“ 2016. Издал е няколко сборника с белетристика, поезия и книга с литературна критика.

Иван Теофилов

Иван Теофилов

Иван Теофилов е роден през 1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955–1961 г. е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978–1991 г. е редактор на библиотека „Поетичен глобус“ в изд. „Народна култура“. Едновременно е и редактор (1984–1991) в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. Автор е на стихосбирките „Небето и всички звезди“ (1963), „Амфитеатър“ (1968, 2001), „Град върху градове“ (1976, 2001), „Богатството от време. Избрани стихотворения“ (1981), „Споделено битие. Стихове“ (1984), „Да" (1994), „Геометрия на духа. Избрани стихотворения“ (1996), „Монолози“ (2001), „Сън или надмощие“ (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Занимава се активно с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици.

Иван Хаджийски

Иван Хаджийски

Иван Хаджийски (1907–1944) е социален психолог и публицист, смятан за баща на българската социология. Роден е в Троян. Следва философия в Софийския университет (1927–1932), след което завършва право. Сам издава първата си книга „Авторитет, достойнство, маска“ (1933). Втората му книга „Любов и брак“ (1936) е подписана с името Иван Минков. Работи като адвокат. От 1937 г. сътрудничи на сп. „Философски преглед“, където са публикувани най-важните му студии. През 1940 г. излиза първата част на неговото основно съчинение – „Бит и душевност на нашия народ“, чиято последна трета част, депозирана в издателство „Хемус“, е изгубена. На 26 септември 1944 г. заминава като военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Загива в местността Висока чука край с. Велико Боненце.

 

Иво Драганов

Иво Драганов

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011). 

Иво Милев

Иво Милев

Иво Милев е писател, продуцент и преводач. Роден е през 1971 г. в Ловеч, където завършва Немската гимназия. Следва право в СУ „Св.Климент Охридски“. Като продуцент и сценарист реализира филмите „Стъклен дом“, „Отплата“, „Мисия Лондон“, „Под прикритие“ – първи сезон и др. Автор е на романите „Случаите на инспектор Тюхчев“, „Кб.Агенция Вила“, „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ и на преводите „Себастиян в съня“ от Георг Тракл, „Съчинения в проза“ от Хуго фон Хофманстал, „Съучастникът“ от Фридрих Дюренмант, „Хиперион“ от Фридрих Хьолдерлин.

Илия Бешков

Илия Бешков

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 г. в село Долни Дъбник, Плевенско. В периода 1918–1920 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в родния Долни Дъбник като учител. През 1921 г. постъпва в Художествената академия, където следва живопис в класа на проф. Никола Маринов. Още като студент публикува карикатури в сп. „Маскарад“, „Див дядо“, „Българан“, „Стършел“, „Вик“; сътрудничи с илюстрации на издателствата „Т. Ф. Чипев“ и „Хемус“. През 20-те г. на ХХ в. на два пъти е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г. От 1930 г. е  член на дружеството „Родно изкуство“. От 1945 г. преподава в Художествената академия, където е редовен професор и завеждащ катедра „Графика“ от 1953 г. до края на живота си. Поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора. Известен най-вече със своите рисунки, Бешков оставя и изключително оригинално публицистично творчество. Умира в София на 23 януари 1958 г.

Илия Кожухаров

Илия Кожухаров

Доц. д-р Илия Кожухаров е преподавател по графичен дизайн в Нов български университет. Основните му научни интереси са в областта на графичния дизайн, приложната графика, компютърната графика и илюстрация, естетика и теория на изкуството и др.