Ерик Евтимов
Д-р Ерик Евтимов е юрист, член на Управителния съвет на Фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет в Швейцария.
Култура / Автори
Ерик-Еманюел Шмит
Ерик-Еманюел Шмит (род. 1960 г.) е един от най-четените и играни на сцената френскоезични автори в света. Книгите му са преведени на 46 езика, пиесите му се играят в над 50 държави. Завършва „Екол нормал сюпериор“ и защитава докторат по философия при Жак Дерида. Практикуващ католик, обърнал се към вярата след една „огнена нощ“ през 1988 г. в пустинята Сахара. Член е на журито на наградите Гонкур и на Кралската белгийска академия. Особено популярни са неговите повествователни цикли „Кръговрат на незримото“, както и „Преминаване през времето“ (замислен в 9 тома). На български език от изд. „Леге Артис“ са публикувани множество негови книги, сред които: „Сектата на егоистите“, „Евангелие според Пилат“, „Папагалите от площад Арецо“, „Любовен еликсир“, „Господин Ибрахим и цветята на Корана“, „Синът на Ной“, „Моят живот с Моцарт“, „Мечтателката от Остенде“, „Концерт в памет на един ангел“, „Изгубеният рай“, „Врата към небето“, „Мрачно слънце“, „Светлината на щастието“, „Двете царства“, „Съперницата“ и др.
Ернст Касирер
Ернст Касирер (1874–1945) е немски философ, културолог и историк, най-видният представител на Маргбургската неокантианска школа. Роден е през 1874 г. във Вроцлав в еврейско семейство, изучава литература и философия в Берлинския университет през 1892 г. През 1894 г. посещава курс по философията на Кант заедно с Георг Зимел. Избран за председател по философия на създадения в Хамбург университет през 1919 г., където води лекции до 1933 г. През тези години завършва своята тритомна „Философия на символните форми“, с която поставя основите на неокантианството в Марбургската школа. След като напуска Германия поради идването на нацистите на власт, е лектор в Оксфорд през 1933–1935 г., професор в Гьотеборгския университет през 1935–1941 г., гостуващ професор в Йейл през 1941–1943 г. и професор в Колумбийския университет (1943–1945). В САЩ издава две книги на английски: „Есе за човека“ и „Митът за държавата“.
Еудженио Монтале
Еудженио Монтале (1896–1981) e сред най-големите италиански поети на ХХ в. Носител на Нобелова награда за литература (1975). Роден е в Генуа. Мечтата му да стане оперен певец не се сбъдва, учи чужди езици, дълги години работи като преводач и журналист. През 1925 г. излиза етапната му стихосбирка „Кости от сепия“. Заедно с Джузепе Унгарети и Салваторе Куазимодо създават литературното направление херметизъм. Превежда на италиански творби на Шекспир, Езра Паунд, Йейтс, Елиът, Джойс, Стайнбек. На български език са издадени книгите му: „Вън от дома“ („Агата-А“, 2009 г., превод Виолета Григорова) и „Крайбрежия и други стихотворения“ („Гутенберг“, 2015 г., превод Божан Христов).
Жак Жюлиар, Мишел Винок
Жак Жюлиар (род. 1933 г.) е френски историк и журналист, в продължение на 32 години коментатор на сп. „Нувел Обсерватьор“, а днес на в. „Фигаро“. Практикуващ католик, определящ себе си като човек, свързан с левицата. Автор на множество книги, сред които: „Геният на свободата“ (1990), „Левицата и десницата“ (1995), „Речник на френските интелектуалци“ (заедно с М. Винок, 2002), „Изборът на Паскал“ (2003), „Парите, Бог и дяволът. Бернанос и Клодел пред лицето на модерния свят“ (2008), „Шокът Симон Вейл“ (2014), „Духът на народа“ (2017), „Ще излезем ли от Историята?“ (2019).
Мишел Винок (род. 1937 г.) е френски историк, изследовател на политическите и интелектуални движения във Франция. Дългогодишен професор в Института за политически науки в Париж. Печели наградата Медиси за есе за изследването си „Векът на интелектуалците“ (1997), както и наградата Гонкур за биография за книгата си „Мадам дьо Стал“ (2010). Заедно с Жак Жюлиар издават „Речник на френските интелектуалци“ (2002). Сред последните му книги са: „Годините Митеран“ (2018) и „Шарл дьо Гол: бунтовник, обитаващ историята“ (2019).
Жак Херцог
Жак Херцог и Пиер дьо Мьорон се познават още от началното училище, следват заедно архитектура в ETH Zürich (Швейцарския федерален технологичен институт), през 1978 г. основават фирмата си в Базел. През 2001 г. получават наградата Прицкер, най-високото отличие в архитектурата. Преди да започнат да преподават в ETH Zürich, са гост-професори в Харвардския университет. и новите медии
Жан Делюмо
Жан Делюмо (1923–2020) е френски историк, изследовател на християнството. Бил е професор по история в Политехниката, в Училището за висши социални науки и Колеж дьо Франс. Практикуващ католик, той предизвиква сериозна дискусия с книгата си „Християнството ще умре ли?“, която му носи и Голямата католическа награда за литература за 1976 г. Сред по-известните му творби са: „Цивилизацията на Ренесанса“ (1967), „Грехът и страхът. XIII–XVIII в.“ (1983), „В какво вярвам“ (1985), „Признанието и прошката“ (1990). На български език са преведени две от най-важните му съчинения: „Страхът в Западния свят. XIV–XVIII в.“, („Рива“, 2002, превод Нина Венова) и „Една история на Рая. Градината на насладите“, том 1–2, („Изток–Запад“, 2012–2013, превод Мая Миланова).
Жан Клер
Жан Клер (род. 1940) е френски изкуствовед и куратор на световноизвестни изложби като „Дюшан“ (1977), „Виена“ (1986), „Балтюс“ (1995), „Меланхолията“ (2005), „Престъпление и наказание“ (2010). Дългогодишен директор на музея „Пикасо“ в Париж. Член на Френската академия (2008). След по-известните му книги са: „Марсел Дюшан“, „Бонар“, „Анри Картие-Бресон“, „Медуза, принос към една антропология на визуалното изкуство“, „Носът на Джакомети“, „Отговорността на художника. Авангардите между терора и разума“, „Обикновено варварство. Музиката в Дахау“, „Пикасо и бездната“, „Кратка история на модерното изкуство“. Предложеният тук текст е от книгата „За сюрреализма, разгледан в отношенията му с тоталитаризма и въртящите се масички“ (2003).