Брата Махмуд

Баща им остана, с още роднини, под развалините на един блок в Алепо, рухнал след бомбардировка. Салах беше на петнайсет. Станалото му изглеждаше лош сън. Сън, пратен от Аллах поради несъмнени, макар неясни грехове. Момчето прие случилото се като огромно нещастие, но го понесе. Огромните нещастия очевидно не бяха само за него; изглеждаха като мрак, покриващ цели градове. Какво да се сърдиш на нощта, неизбежна е. Махмуд, десет години по-голям, го доведе в тази страна, намери му работа, но не остана с него. [...]