Култура / Брой 2 (2975), Февруари 2021 / Книги

Една концептуална автобиография: Цочо Бояджиев

23.02
2021

В самия край на 2020 г. се появи малък по обем том, озаглавен „Отгласи“. Той съдържа разговори на Атанас Стаматов с Цочо Бояджиев, чиято биография би следвало да очертават. Симптоматична книга за Цочо Бояджиев, разбира се, но не само. Бих я формулирал така: концептуално самоопределение. Имаме пред себе си концептуална автобиография на Цочо Бояджиев. Как изглежда интелектуалният проект на Цочо Бояджиев? Самата схема на книгата подсказва, че видимите му измерения са поне три. [...]

От Георги Каприев 0 коментара Прочети повече...

Хрониката на Динеков

21.02
2021

Невероятно е как важни свидетелства изплуват от „външната тъма“ на архивите, хвърляйки светлина върху близкото минало, което доскоро възприемахме като настояще. Отдавна се знае, че академик Петър Динеков (1910–1992) си е водил през годините дневникови бележки, съхранявани от проф. Стефана Стойкова и предадени на Народната библиотека по-късно. През 2014 г. подборки от Дневника на бащата на българската фолклористика се появиха в сп. „Библиотека“, издание на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. [...]

От Петър Бойков 0 коментара Прочети повече...

По стъпките на една канонизация

21.02
2021

„Червените завеси на София“ могат да бъдат четени едновременно като журналистическо разследване и като историческо свидетелство. Цялата книга е организирана около търсенето на един смъртен акт. Липсващото доказателство за екзекуцията на тримата католически свещеници Павел Джиджов, Камен Вичев и Йосафат Шишков, осъдени през 1952 г. по големия процес срещу Католическата църква в България. 42 години по-късно Бернар Олзер пристига в София, за да докаже, че тримата наистина са загинали като мъченици на вярата. [...]

От Момчил Методиев 0 коментара Прочети повече...

Космическо дете

21.02
2021

Гледам и чета книгата албум на Красимир Илиев за Лика Янко, последвала изложбата с нейни творби (28.Х–28.ХІ 2019 г.), и се сещам за безсмъртния афоризъм на Хераклит, че бог е дете, играещо на брега на морето. Загиналият в Дрезден по време на бомбардировки през 1945 г. български философ – почитател на Хитлер, ницшеанец и хегелианец, Янко Янев малко приземява думите на прочутия ефесец: „[…] Светът лудо се движи, непорочен като дете, що играе от памтивека на брега на морето, пияно от шума на разпенените струи“... [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Какво животът очаква от нас

21.02
2021

На 16 години тя попада в Аушвиц. Сравняват я с Ане Франк – и двете са на една и съща възраст, когато изпитанията ги застигат. Едит Егер не просто свидетелства за преживяното в концлагера, нейната история е за преодоляването на неизлечимата травма, довела до самоубийство мнозина оцелели концлагеристи. Книгата си тя пише, когато е 90-годишна, от позицията на своя опит на клиничен психолог. В разказа за оцеляването вплита истории на свои пациенти, на които тя помага да намерят спасение от „концлагера на ума“. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Магическият реализъм на Хуан Рулфо

21.02
2021

Историите за беден човек, който забогатява и изгубва себе си, често оформени като притча, са силни предупредителни знаци, които напомнят за пукнатините в човешкия характер. Всяка култура ги пресъздава според собствените си символи. Това ни разказва в едва 70 страници Хуан Рулфо в своята повест „Златният петел“, написана между 1956 и 1958 г. и публикувана 20 години по-късно. Повестта излиза за пръв път у нас, като в сборника са включени някои неиздавани разкази на Рулфо, както и едно много силно писмо до Клара от 1947 г. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...