„Ръж“ и модернистичното родно. Разговор с Бойко Пенчев

„Ръж“ и модернистичното родно. Разговор с Бойко Пенчев

Съдбата на Каралийчев в българския литературен канон е незавидна. Той има много лош късмет. Първо, не знаят къде да го подредят. От една страна, е детски автор, а от друга – „сериозен“. Но когато единият етикет натежава (детската литература), на „сериозните“ неща започва да се гледа със снизхождение, малко като при критик, прописал романи или стихове. Вторият важен момент – левите не го броят много за „свой“, а десните го смятат за комунистически автор. Левите признават Каралийчев, но той няма статута на Смирненски или Вапцаров. Ако някой посегне на Вапцаров, в политическото „ляво“ скачат на амбразурата, докато низвергването на Каралийчев, Фурнаджиев и Разцветников от учебните програми мина съвсем незабелязано. Причината за неразбориите около Каралийчев се дължи най-вече на етикета „септемврийска литература“, който преди 1989 г. бе много престижен, а сетне започна да тежи като воденичен камък. Каралийчев е в по-незавидна ситуация дори от т.нар. „забравени автори“. Той е като изваден от титулярния състав на българската литература и пратен на резервната скамейка. За статистиката е там, но всъщност не играе. [...]

Лято в Острец

Надвечер се разшетахме по ведрите ливади. Слънцето падна зад планината като стара жълтица. Натоварихме с дяда Вълка една кола сено. Някога подавах на баща си тежки житни снопи. Зърното се ронеше и влизаше в пазвата ми. Кога беше то? Звънци. Щурци. Птичи гласове. Биволи слизат от гората. Нощта напълни с мрак урвите под Марагидик. Над плочените черни покриви се яви вечерен дим. Земята диша с влажна гръд. Дъждовната капка намери коренчето и на най-прегорялата тревичка. Небесно милосърдие. [...]

Българският приказник. Разговор с проф. Светлана Стойчева

В едно от интервютата си Каралийчев споделя, че не обича определението „детски писател“: „Аз специално никога не съм чувствал разлика между книгите си, за които казват, че са за възрастни, и тия, които са уж само за деца. Винаги съм се мъчил да правя изкуство…“. Това обяснява засилената вътрешна цитатност между произведенията му, независимо към коя литература биват каталогизирани. „Универсалния“ читател на произведенията си за деца той обяснява с простотата на изказа, с „интонацията на разговорната хорска реч“. [...]

Домът музей на Каралийчев

В края на 1924 г. една малка книжка привлича вниманието на читателите и критиката със своя приказен стил, с романтичното пресъздаване на действителността, с оригиналното белетристично дарование на своя автор. Името на младия писател е Ангел Каралийчев, а книгата със сребристи корици, илюстрирана от Александър Жендов, е сборникът с разкази „Ръж“, които звучат като своеобразни стихотворения в проза. Още с първата си книга писателят се налага като самобитен талант, който навлиза в голямата литература със свой език... [...]