Написаното от мен е наказание

Аугуст Стриндберг описва отношенията между мъжа и жената като война. Пиесата му „Госпожица Юлия“ (1888 г.) е за тази най-древна война, когато в нея се отваря втори фронт – класовият. Но това е и зората на психоанализата. В духа на времето, освен от желанието за надмощие над противоположния пол, персонажите са задвижвани и от своите нагони, от инстинкта към живота (слугата Жан) и от инстинкта към смъртта (господарката Юлия). Като ключ за разчитането на характерите в пиесата немалка роля имат и сънищата... [...]

Куклената сцена обича младите. Разговор с Жени Пашова

Вече двайсет години обучавам студентите да ползват всичко като възможност да се изразяват на сцената. И това е много стабилна база за комуникация с детската аудитория, а пък с възрастните още повече. Защото възрастният може по-бързо да разчете символа. Детето носи това в себе си, но когато е минало през период на хаотично възпитание в детската градина и училище, когато някак първобитно изразходва енергията си, трябва да го предразположиш как да мисли, да разсъждава и да усеща. [...]

Плач по Анна

„Какво е театърът днес, след като очевидно не може да променя действителността? Зона на предчувствие, място на защита или територия на споделена отговорност...“ Този цитат от Майя Праматарова, макар и по повод работата на Оскарас Коршуновас, бих използвала да опиша конструирането на независимия спектакъл, който имаше своите засега само три представления в софийската галерия „Кредо Бонум“. Писането на текста и работата на екипа започват преди войната в Украйна. Но ние, зрителите, сме потопени в нея... [...]