В Пловдив на другия ден

Първите думи, чути от мен, когато стъпих на 13 януари на пловдивска земя, бяха: „Хайде бе, майна, забравих те как изглеждаш, ще те видя и няма да те позная!“. Енергичната реплика бе придружена със здрава прегръдка между двама младежи. Първоначално се позачудих – реших, че някой с някого ме е объркал, но после, успокоен, че не за мен са чевръстите възклицания, се заоглеждах из новата Европейска столица на културата. С очакването, че от пъстроти и светлини няма да позная града, сякаш отдавна не съм го виждал. [...]