0
814

Баба Яга за начинаещи

„Баба Яга снесла яйце“, Дубравка Угрешич, ИК „Колибри“, 2019 г., превод Русанка Ляпова

Дубравка Угрешич

Отначало не ги виждате. А после като заблудена мишка в полезрението ви попада случаен детайл: демодирана дамска чантичка, смъкнат чорап, набран около подутия глезен, плетени ръкавици на ръцете, старомодна шапчица на главата, възрядка побеляла косица, чийто цвят преминава към виолетово. Собственичката на виолетовия нюанс поклаща механично глава като куче-играчка и се усмихва с бледа усмивка.
Да, отначало са невидими. Преминават край вас като сенки, кълват въздуха пред себе си, стъпват несигурно, тътрузят крака по асфалта, придвижват се със ситни миши стъпчици, влачат подире си колички, подпират се на метални проходилки, окичени с множество ненужни кесийки и торбички като някой дезертьор, останал в пълно бойно снаряжение. Има и такива, дето все още са „на линия“; с деколтирани летни рокли и кокетна „боа“ от пера на врата, със старомодни астраганени палта, полупроядени от молци, с лица, по които се стича размазан грим. (Впрочем кой би успял да се гримира успешно с очила на носа?!)

Това е откъс от романа „Баба Яга снесла яйце“ на хърватската писателка Дубравка Угрешич, родена през 1949 г. в Кутина, в семейство на хърватин и българка. „Колибри“ ще издаде поредица с нейни произведения. Познаваме Дубравка Угрешич като ироничен писател и блестящ есеист – от „Американски речник“ и от „Културата на лъжата“, от „Музеят на безусловната капитулация“ и „Четенето забранено“, от „Министерството на болката“ и от детската книга „Домашни духчета“. А сега имаме ново издание на „Баба Яга снесла яйце“, в превод на Русанка Ляпова.

Впрочем не е трудно още с първите редове да познаем кого описва Дубравка Угрешич, за кого разказва в „Баба Яга снесла яйце“. Бързо става ясно кои са тези герои, които „се търкалят край вас като купчина спаружени ябълки“. „Баба Яга снесла яйце“ е книга, посветена на остаряването – на всички онези жени, „дребнички, сладки стари дамички“, както ги нарича Дубравка Угрешич. Това са жени, които непрекъснато търпят трансформации и се опитват да запазят цялостта си в свят, който вече не е същият. Жени, които се предават само временно, а после пак подхващат битката със света – като онази героиня, която дори когато често забравя думите на предметите около себе си, пак помни, че някой я е нарекъл „най-красивата бабичка в града“, и се опитва да ходи с по-изправен гръб. С други думи – роман, в който с лекота могат да бъдат разпознати автобиографичните моменти, но и културологично изследване на митовете за жените и вещиците. Още повече че самата Дубравка Угрешич неведнъж е наричана така по време на конфликта между сърби и хървати, когато писателката е обвинявана, че съзнателно очерня образа на Хърватия. За да се достигне до момента, в който Дубравка Угрешич постепенно се превръща в дисидент.

Този роман обаче излиза като част от известната поредица „Митове“ на шотландското издателство „Канънгейт“, което дава възможност на автори като Маргарет Атууд и Виктор Пелевин да представят своя прочит на различни митологични сюжети. „Баба Яга снесла яйце“ е отговорът на Дубравка Угрешич – разказ, който надскача територията на мита. Книгата е разделена на три части и първата част – „Иди там – не знам къде, донеси онова – не знам какво“, сякаш ни припомня забравена детска броилка. Тя е посветена на отношенията между една майка, която бавно губи паметта си, и на една дъщеря, която се опитва да направи реконструкция на миналото, да сглоби пъзела на общата история. А Варна служи за фон на тази история – родният град на майка ѝ, градът от младостта на Дубравка Угрешич, който е и метафора на това как не само ние се променяме, но и светът, който обитаваме.

„Питай, ала знай, не всяко питане е с добър край“ е втората част, която ни потапя в историята на три особнячки – три възрастни жени, които се опитват да преминат през остаряването не само със страх, но и с хумор. Защото това също е вариант. „Който много знае, бързо остарява“ е третата част на тази особена и много иронична книга  – едно изследване, което тръгва по следите на  мита за Баба Яга и обещава, че никога повече приказките за Баба Яга няма да са същите.

Както самата Дурбавка Угрешич дава ключ – третата част от тази книга може да се чете като изследване „Баба Яга за начинаещи“. Но разбира се, това е само ироничното обяснение. Защото тази книга среща митовете със съвременните заблуди – с робуването на мита за вечната младост, с проклятието или благословията на пластичната хирургия, със стремежа младостта да продължава поне до 40 години. Една книга, в която от днешните травми и от познатите митове, се раждат нови приказки за пораснали момичета. И не само.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияКак Москва се сдоби с църква зад граница
Следваща статияБлагоуханието на любовта