Според една версия медиите постепенно спрели да съобщават за войната. Всичко се изтъркало. Хората по света, които и без това не се интересували от събития тъй далечни, бързо забравили, че изобщо я е имало. Забравили дори хората в бомбардираните градове.
Падналите снаряди си обяснявали с изригване на нов, плосък тип вулкан или с метеоритен дъжд, сплескващ по пътя своите съставки до форми практически идентични с човешки изделия (давали примера с парейдолиите или се сещали за планетата Соларис). Появили се нови култове като този за шестото поколение разбунтувани ангели, поредните несъгласни с диетите, налагани от Бог в небето. Отново разцъфтели и старите култове – към Сварог, Тангра, духовете на скали и дървета. Когато на входа на града се появял танк, смятали, че е дух, и го прогонвали с литийни шествия, пеейки химни за омилостивяването му.
Една версия твърди, че всички се уморили да воюват. Уморили се войниците в окопите да копаят нови окопи, и онези, обслужващи гаубиците, да пъхат като хлябове снаряди в дулата. Уморили се самите самолети и бетеери. Уморила се дори природата – да заличава следите от нощните обстрели на градове и от дневните горски сражения. Но най-уморени се оказали учителите по история, които трябвало непрекъснато да изнасят открити уроци в кратери от точни ракети и с помощта на нагледни средства като топли и мърдащи ръце и крака.
Една версия обяснява края на войната с откриването на нов двигател, независим от природните изкопаеми. Въвеждането му мистериозно съвпаднало с изчезването на цели две държавни идеологии – на колониалния империализъм и на национализма. Тази версия най-добре съчетава науката и религията и бързо е разпозната като приятелска от сциентологията.
Според една версия Съпротивата се обединила (невероятно, нали?) и взривила едновременно цялата огромна газопреносна мрежа на цивилизования свят. Взривовете продължили десетки години и се разразявали непериодично, но ултрачесто. И цялата Земя се осеяла с венец от светлини. Единствено тази версия обяснява защо живеем в Ерата на светлината.
16 август 2022
***
Освобождение
Освобождаване на църкви от покривите им –
за да се вижда небето.
Април 2022
Самолет воюва с трактор
Russia fired a missile at a tractor in Kharkiv region, according to the National Police. 26-year-old tractor driver has numerous burns and injuries.
11 май 2022
Трактористът е тежко ранен.
Тракторът гори, но не се дава.
Както винаги едни ще изчисляват
с научни методики шансовете на фермера да умре,
а други (фокусирани върху същината) –
с колко е нараснала сумата за репарации,
с коя крива и с кое алгоритмично рацио
да покажат щетата.
Трактор е обстрелван от самолет,
докато си бразди полето.
Няма такава гледка
ни в щита Ахилов, нито при Апулей.
11 май 2022
Центрофуга
Обявена е пералня в местния OLX, бате.
С центрофуга, трофейна, от Харков.
А в центрофугата като в Ада на Данте
се мятат забравени ръце и крака.
12 юни 2022
Разпит на пленен войник
Отговаряй: Коя зодия си?
Отговаряй: Асцендент?
Любимо число? Цвете?
Щастлив с колко дози?
26 юли 2022
_________________
Текстовете са от подготвяната за печат книга на Йордан Ефтимов „Картини от една последна война“.
Изложбата „Неизбежното бъдеще. Артистични стратегии в тила на историята“,
с куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев събира 24 автори в зала „Райко Алексиев“ на СБХ в София. До 28 май.
„Сладкобойни изкуства“ на Доника Кирова и Стефка Георгиева в Градската художествена галерия на Варна.
Двете авторки събират в един проект своите интерпретации (живопис въру текстил и инсталации) на тема „(Не)сериозно за тортите, любовта и войната“. До 1 юни.
Премиера на новата книга „За ангелите и хората“ на Калин Янакиев („Жанет 45“). На 20 май, сряда, от 18.30 часа в книжарница „Гринуич“ в София.
Изложба с рисунки на Кирил Златков в галерията на СБХ на „Шипка“ 6.
До 28 май. Куратори Свобода Цекова, Антон Стайков. Музиката към изложбата е на Нилс Петер Молвер.
Новата поетичната книга „Очевидното“ от Владислав Христов („Ерго“)
ще бъде представена на 19 май, вторник, от 18 часа в Унгарския институт в София. С участието на Митко Новков.
Лекция на Светлана Куюмджиева по повод изложбата „Построено на геометричен принцип“ в СГХГ.
На 19 май, вторник, от 18 часа. Посветена на геометричната форма и фигуративността от втората половина на XX век в България, експозицията представя фрагмент от историята на изкуството, разказан под формата на визуално есе. Съвместна работа на специалисти от различни професионални области – визуални изкуства, музика и архитектура. До 7 юни 2026 г.
Изложба „Хвърчащата Прага“
на живеещата в Прага българска илюстраторка Петя Константинова. От 20 до 31 май в Чешкия център в София.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“
е наречена новата експозиция в Регионалния исторически музей в София. Тя пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944–1989 г. Сред темите са: „политически опасните жени“, професионалният и общественият живот на градската жена, нейният личен свят.
„Лика Янко. Пътуване към образа“.
Изложбата в Националната галерия/Двореца насочва вниманието към ранното творчество на художничката, дарила още приживе много свои творби на НГ. До 5 септември.
Изложбата „Неизбежното бъдеще. Артистични стратегии в тила на историята“,
с куратори Станислав Памукчиев и Петер Цанев събира 24 автори в зала „Райко Алексиев“ на СБХ в София. До 28 май.
„Сладкобойни изкуства“ на Доника Кирова и Стефка Георгиева в Градската художествена галерия на Варна.
Двете авторки събират в един проект своите интерпретации (живопис въру текстил и инсталации) на тема „(Не)сериозно за тортите, любовта и войната“. До 1 юни.
Премиера на новата книга „За ангелите и хората“ на Калин Янакиев („Жанет 45“). На 20 май, сряда, от 18.30 часа в книжарница „Гринуич“ в София.
Изложба с рисунки на Кирил Златков в галерията на СБХ на „Шипка“ 6.
До 28 май. Куратори Свобода Цекова, Антон Стайков. Музиката към изложбата е на Нилс Петер Молвер.
Новата поетичната книга „Очевидното“ от Владислав Христов („Ерго“)
ще бъде представена на 19 май, вторник, от 18 часа в Унгарския институт в София. С участието на Митко Новков.
Лекция на Светлана Куюмджиева по повод изложбата „Построено на геометричен принцип“ в СГХГ.
На 19 май, вторник, от 18 часа. Посветена на геометричната форма и фигуративността от втората половина на XX век в България, експозицията представя фрагмент от историята на изкуството, разказан под формата на визуално есе. Съвместна работа на специалисти от различни професионални области – визуални изкуства, музика и архитектура. До 7 юни 2026 г.
Изложба „Хвърчащата Прага“
на живеещата в Прага българска илюстраторка Петя Константинова. От 20 до 31 май в Чешкия център в София.
„Тя, когато беше другарка. Градската жена през социализма“
е наречена новата експозиция в Регионалния исторически музей в София. Тя пресъздава визуално и документално женския свят от периода 1944–1989 г. Сред темите са: „политически опасните жени“, професионалният и общественият живот на градската жена, нейният личен свят.
„Лика Янко. Пътуване към образа“.
Изложбата в Националната галерия/Двореца насочва вниманието към ранното творчество на художничката, дарила още приживе много свои творби на НГ. До 5 септември.