Според една версия медиите постепенно спрели да съобщават за войната. Всичко се изтъркало. Хората по света, които и без това не се интересували от събития тъй далечни, бързо забравили, че изобщо я е имало. Забравили дори хората в бомбардираните градове.
Падналите снаряди си обяснявали с изригване на нов, плосък тип вулкан или с метеоритен дъжд, сплескващ по пътя своите съставки до форми практически идентични с човешки изделия (давали примера с парейдолиите или се сещали за планетата Соларис). Появили се нови култове като този за шестото поколение разбунтувани ангели, поредните несъгласни с диетите, налагани от Бог в небето. Отново разцъфтели и старите култове – към Сварог, Тангра, духовете на скали и дървета. Когато на входа на града се появял танк, смятали, че е дух, и го прогонвали с литийни шествия, пеейки химни за омилостивяването му.
Една версия твърди, че всички се уморили да воюват. Уморили се войниците в окопите да копаят нови окопи, и онези, обслужващи гаубиците, да пъхат като хлябове снаряди в дулата. Уморили се самите самолети и бетеери. Уморила се дори природата – да заличава следите от нощните обстрели на градове и от дневните горски сражения. Но най-уморени се оказали учителите по история, които трябвало непрекъснато да изнасят открити уроци в кратери от точни ракети и с помощта на нагледни средства като топли и мърдащи ръце и крака.
Една версия обяснява края на войната с откриването на нов двигател, независим от природните изкопаеми. Въвеждането му мистериозно съвпаднало с изчезването на цели две държавни идеологии – на колониалния империализъм и на национализма. Тази версия най-добре съчетава науката и религията и бързо е разпозната като приятелска от сциентологията.
Според една версия Съпротивата се обединила (невероятно, нали?) и взривила едновременно цялата огромна газопреносна мрежа на цивилизования свят. Взривовете продължили десетки години и се разразявали непериодично, но ултрачесто. И цялата Земя се осеяла с венец от светлини. Единствено тази версия обяснява защо живеем в Ерата на светлината.
16 август 2022
***
Освобождение
Освобождаване на църкви от покривите им –
за да се вижда небето.
Април 2022
Самолет воюва с трактор
Russia fired a missile at a tractor in Kharkiv region, according to the National Police. 26-year-old tractor driver has numerous burns and injuries.
11 май 2022
Трактористът е тежко ранен.
Тракторът гори, но не се дава.
Както винаги едни ще изчисляват
с научни методики шансовете на фермера да умре,
а други (фокусирани върху същината) –
с колко е нараснала сумата за репарации,
с коя крива и с кое алгоритмично рацио
да покажат щетата.
Трактор е обстрелван от самолет,
докато си бразди полето.
Няма такава гледка
ни в щита Ахилов, нито при Апулей.
11 май 2022
Центрофуга
Обявена е пералня в местния OLX, бате.
С центрофуга, трофейна, от Харков.
А в центрофугата като в Ада на Данте
се мятат забравени ръце и крака.
12 юни 2022
Разпит на пленен войник
Отговаряй: Коя зодия си?
Отговаряй: Асцендент?
Любимо число? Цвете?
Щастлив с колко дози?
26 юли 2022
_________________
Текстовете са от подготвяната за печат книга на Йордан Ефтимов „Картини от една последна война“.
Представяне на книгата „Иисус. Съзерцания на Господа от един монах на Източната църква“ на архим. Лев Жиле, издание на Фондация „Комунитас“.
На 20 октомври, вторник, от 18.30 часа в книжарница Umberto & Co (ул. Славянска 14).С участието на Теодора Димова и отец Сава Кокудев, модератор Тони Николов, преводач на българското издание.
Премиера на „Всичко, което се случва“, новия роман на Теодора Димова (изд. „Сиела“).
На 22 октомври, четвъртък, от 18 часа в Американския център на Столичната библиотека Книгата ще представят проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор е Георги Ангелов.
Изложба „Плакат в Антракт“,
посветена на плакатното изкуство и неговото място в света на театъра, в Народния театър. Експозицията събира плакати от цялата страна и поставя във фокуса творците, които превръщат сценичните истории във визуални образи.
Кураторски проект „- 9 +“ на Пламен Моневски на „Шипка“ 6 в столицата. Експозицията представя произведения от девет знакови имена от последните четири десетилетия: Петър Дочев (1934–2005), Стоян Цанев (1946–2019), Емил Попов, Захари Каменов, Свилен Блажев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Зиатин Нуриев и Веселин Начев. До 24 октомври.
„Четирите елемента“, изложба на Павел Койчев в СГХГ.
Включва четири тематични скулптурни инсталации, състоящи се от над 30 фигурални елемента. Изложбата е съпътствана от документален филм за нейното създаване (режисьор и оператор Стефан Н. Щерев) и албумно издание. Куратор Иво Милев. До 8 ноември.
Изложба „Дечко Узунов/Иван Пенков. Посоки“, част от програма „Памет“,
в Художествената галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ. Куратор е Красимир Илиев. В рамките на изложбата може да бъде видян и филмът „Иван Пенков. Зачеркнатият класик“, БНТ, 2006 г., режисьори Оскар Кристанов и Коста Биков. До ноември 2026 г.
Представяне на книгата „Иисус. Съзерцания на Господа от един монах на Източната църква“ на архим. Лев Жиле, издание на Фондация „Комунитас“.
На 20 октомври, вторник, от 18.30 часа в книжарница Umberto & Co (ул. Славянска 14).С участието на Теодора Димова и отец Сава Кокудев, модератор Тони Николов, преводач на българското издание.
Премиера на „Всичко, което се случва“, новия роман на Теодора Димова (изд. „Сиела“).
На 22 октомври, четвъртък, от 18 часа в Американския център на Столичната библиотека Книгата ще представят проф. Амелия Личева и проф. Алберт Бенбасат, а модератор е Георги Ангелов.
Изложба „Плакат в Антракт“,
посветена на плакатното изкуство и неговото място в света на театъра, в Народния театър. Експозицията събира плакати от цялата страна и поставя във фокуса творците, които превръщат сценичните истории във визуални образи.
Кураторски проект „- 9 +“ на Пламен Моневски на „Шипка“ 6 в столицата. Експозицията представя произведения от девет знакови имена от последните четири десетилетия: Петър Дочев (1934–2005), Стоян Цанев (1946–2019), Емил Попов, Захари Каменов, Свилен Блажев, Милко Божков, Станислав Памукчиев, Зиатин Нуриев и Веселин Начев. До 24 октомври.
„Четирите елемента“, изложба на Павел Койчев в СГХГ.
Включва четири тематични скулптурни инсталации, състоящи се от над 30 фигурални елемента. Изложбата е съпътствана от документален филм за нейното създаване (режисьор и оператор Стефан Н. Щерев) и албумно издание. Куратор Иво Милев. До 8 ноември.
Изложба „Дечко Узунов/Иван Пенков. Посоки“, част от програма „Памет“,
в Художествената галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ. Куратор е Красимир Илиев. В рамките на изложбата може да бъде видян и филмът „Иван Пенков. Зачеркнатият класик“, БНТ, 2006 г., режисьори Оскар Кристанов и Коста Биков. До ноември 2026 г.