Доброволците-джихадисти си мечтаят за мъченическа смърт и прославят шериата и халифата. Отвъд тази риторика обаче съществуват и по-светски подбуди – желанието да се избяга от тегобите на ежедневието, от политическите ограничения и алиенацията.
С всеки изминал ден екстремистката опасност в Европа се засилва. Такъв е поне постоянният рефрен в изявленията на някои западни политици и експертите по сигурност. Френският премиер Манюел Валс заяви неотдавна, че понастоящем европейските бойци в редиците на джихадистите в Сирия и Ирак наброяват около три хиляди души. По думите му с тези темпове към края на лятото техният брой ще достигне 5 хиляди, а до края на годината – 10 хиляди души.
От своя страна Ислямска държава (популярна в арабския свят с абревиатурата ДАИШ) разпространи преди една година поредица от видеозаписи, разкриващи целия арсенал от жестокости – обезглавявания, изгаряне на живи факли и масови екзекуции – които са всъщност запазената марка на тази организация и са замислени като средство за сплашване на онези, които се противопоставят или се сражават срещу ДАИШ. Според известния харвардски професор Джоузеф Най: „Терористите от ДАИШ добре разбират, че не могат да победят войските на съответните държави в пряк сблъсък и затова предпочитат да водят битки на различни фронтове и да следват различни тактически схеми. Част от тези схеми са варварските екзекуции, които приковават вниманието, а също силното присъствие в социалните мрежи”. Проф. Най смята, че тези провокативни акции се използват и за попълване на редиците на ДАИШ с нови последователи. Едно от парадоксалните следствия на международното осъждане на действията на Ислямска държава е формирането на група от привърженици на тероризма, които провъзгласиха подкрепата си за „халифата“. Докато широката публика вижда предимно ужасите на Ислямска държава, младите хора, към които са насочени посланията в социалните мрежи и цялата пропаганда, са привлечени от редица предимства: безплатна квартира, заплата и въоръжение, осигурено здравеопазване и безплатна електроенергия. Средствата за вербуване на джихадисти се оказаха доста успешни. Социалната политика на тази „държава” предлага безплатно образование на децата в ислямски училища, където освен религиозната индоктринация е включена и военна подготовка. Момичетата също не са забравени – на тях им се предлага живот, изпълнен с приключения, труд, любов и благочестие край правоверния съпруг.
Излизащият в Лондон вестник „Шарк ал аусат” (Близкият изток) публикува историята на две французойки – Самра и Салиха, които миналата година решили да отидат в Сирия, за да се присъединят към Ислямска държава, включвайки се в така наречения „брачен джихад”. Преди това те участвали в документален филм („Зад фереджето”), изобличаващ забраната на „забрадките”. Впоследствие режисьорката на филма получила от тях имейл, в който те разказват как са се присъединили към джихадистите в Сирия.
Ислямистката утопия
Както изтъква пред Франс прес директорката на Център „Карнеги“ в Близкия изток (Бейрут) Лина Хатиб, ДАИШ предлага на юношите и девойките ислямистка утопия по свой модел. Според пропагандата това е единствената истинска ислямска държава в света, в която младите хора могат да намерят своята реализация. Целевата група на ислямистите са най-младите хора, които все още са в процес на утвърждаването си като личности. Според проучване на Института за стратегически диалог (International Institute for Strategic Studies) в Лондон съществуват три основни причини за присъединяването на европейки към джихадистите: 1) убеждението на тези симпатизантки на каузата, че ислямът е в опасност; 2) вярата им, че могат да бъдат дейни участнички в построяването на новото ислямско общество; 3) убеждението, че хиджрата (религиозното пътуване) към „халифата” е най-важното им призвание. Така те са привлечени от ценности като „братство” и „реализация”. Според Хасан Хасан, автор на книгата „Организацията Ислямска държава: репортаж от армията на ужаса”, „девойките, които се присъединяват към тази организация, търсят авантюра… някои от тях се надяват във въображението си на брак с джихадист”. Според запознати ислямисткият брак следва следната процедура – първоначално женихът, получил за целта 7-дневен отпуск, посещава бъдещата си жена. Последната сама избира сватбения си подарък, като повечето от тях не искат бижута, а калашници. По време на сватбеното тържество илюминациите са заменени от автоматична стрелба, придружена от виковете: „Аллах е велик!”. Разходката край река Ефрат е предпочитаното развлечение за младоженците. Двете австралийски момичета, които в края на миналата година напуснаха семействата си, за да се присъединят към Ислямска държава, са оставили писмо, в което заявяват, че отиват да служат на Аллах и молят родителите си да не ги търсят. Очевидно е, че тези доброволки са жертви на идеологическо промиване на мозъците, а войната на Ислямска държава е героизирана по холивудски.
Както е известно, миналото лято ДАИШ успя да разшири значително своите територии в Северен и Западен Ирак и в Североизточна Сирия. Това позволи на групировката да провъзгласи „халифат” върху окупираните от нея земи. Електронното списание на джихадистите DABIQ, издавано на английски език, призовава желаещите да се присъединят към Ислямска държава, без да се тревожат за жилище и финансови средства, тъй като в наличност имало много жилища, както и достатъчно пари за нуждите на бъдещите бойци и техните семейства. В статия от миналия август, озаглавена „Призив към хиджра”, се пояснява, че организацията се нуждае от специалисти, техници и експерти. Според самия „халиф” Абу Бакр ал Багдади ДАИШ се нуждае преди всичко от военни специалисти, администратори, специалисти в сферата на услугите, а също от лекари и инженери. На всички тях се обещават нереално високи заплати. Както свидетелства Линда Хатиб, след срещите й с младежи, измъкнали се от Ракка и другите райони, контролирани от ДАИШ, в крайна сметка резултатът е дълбоко разочарование, породено от чувството, че са били излъгани, че вместо очакванията са попаднали на режим, изграден на базата на насилието, потискането на мисълта и изискването за послушание. Всички те добре разбират, че са станали жертва на един мъртвороден проект.
Пропаганда и вербуване – ролята на социалните мрежи
Според проучване на Брукингския институт (The Brookings Institution) над 46 хиляди акаунта в Twitter са обявили подкрепа за ДАИШ. В проучването се твърди, че през последните месеци се наблюдава значително нарастване на този брой, като повечето потребители използват арабски език, а едва една пета от тях – английски език. Според експерта от Вашингтонския институт за близкоизточна политика (The Washington Institute for Near East Policy) Арон Зелин броят на постовете в подкрепа на ДАИШ е достигнал един милион. По негово мнение вербуването на нови членове на организацията става и чрез други социални мрежи от типа на Skype, които гарантират индивидуален достъп до клиенти. Целта на Ислямска държава е да превърне социалните мрежи в основен механизъм за реализиране на своята стратегия, отчитайки възрастта на техните потребители и предпочитанията им.
Според проучване, публикувано във в. „Таймс“, едва 14% от респондентите под 25 г. и 12% от тези между 25 и 34 г. класират на 16-то място заплахата от ДАИШ, т.е. тe не считат джихадизма на тази организация за първостепенен риск. При това голяма част от симпатизантите на Ислямска държава не са мюсюлмански младежи. Според преподавателя в Манчестърския университет Донатан Мазар увлечението по ДАИШ обяснява защо всяка седмица петима британци се отправят към Сирия и Ирак и защо понастоящем над 500 британци се сражават в редиците на тази терористична организация.
На 22 септември миналата година в интернет бе публикувано послание от говорителя на ДАИШ Мохамед ал Аднани, в което той заплаши западните страни с активиране на „спящите клетки” в редица държави по света. Това не бе празна заплаха. Тя бе последвана от терористичния акт на наскоро приелия исляма Майкъл Зехав Бибо (32 г.), който нападна канадския парламент, стреляйки по охраняващите го полицаи. На следващия ден Зеил Томпсън – друг новопокръстен мюсюлманин, този път американец – нападна с брадва офицери по сигурността в Ню Йорк, за щастие неуспешно.
Понастоящем чуждестранните джихадисти са около 20% от общия брой на джихадистите на ДАИШ в Сирия. В доклад на списание „Международна сигурност“ (International Security Journal) се твърди, че от средата на 2014 г. до март 2015 г. броят им се е увеличил със 71%. Сега те са около 25 хиляди души от близо 60 страни в целия свят.
Френските джихадисти
Според експерта Роман Кайе, цитиран от в. „Льо Поан“, френските джихадисти, които се присъединяват към Ислямска държава, принадлежат към две подгрупи. В първата влизат убедени джихадисти от класически тип, които и в миналото са участвали в редица конфликти – от Балканите до Чечения и Афганистан, а във втората – терористи от типа „вълци-единаци”, чийто най-известен представител е Махди Немуш, който се прочу с нападението в Еврейския музей в Брюксел. Вълците-единаци нямат опит и са възприели екстремистките идеи сравнително отскоро, най-често по време на престоя си в различни затвори. Понастоящем има широк дебат относно причините за присъединяването на европейски младежи към тази терористична организация. Редица специалисти си задават въпроса как е възможно това и защо младежи, които се ползват със свободите и благата на своите страни, при това мнозина от тях са със светско образование, правят подобен избор. Нещо повече, сред симпатизантите на ДАИШ има и хора, които нямат арабско-мюсюлмански корени – британци, французи, германци, сърби и други славяни, дори китайци. Според египетския изследовател и главен редактор на сп. „Международна политика” д-р Уахид Абдул Маджид това се дължи на упадъка на Европа и нейния светоглед. През изминалите десетилетия тя имаше притегателна сила за арабските младежи и оказваше сериозно влияние върху широки слоеве от младежката аудитория. Днес обаче тя не е в състояние да отговори на питанията и тревогите на подрастващите. Това създава сред младите чувство на празнота и неувереност, което пък улеснява проповедниците на ДАИШ. Както твърди саудитски младеж, получил бойното си кръщение в Чечения, „усещах, че ставам мъж, храбър воин, свободен вървях по планинските пътеки, нарамил автомата и с чувството, че никой не може да ме спре; бях себе си в компанията на другите бойци”. Според мнозина от европейските доброволци, които са се приобщили към ДАИШ, те са се надявали, че ще се превърнат в герои, подобно на героите в холивудските филми. Бивш джихадист споделя пред CNN, че търсенето на идентичност е най-важният фактор, с който се обяснява притегателната сила на Ислямска държава. При това сексуалният подтик е особено важен за по-младите кандидат-джихадисти. „При нас има девойки, които се стремят да се омъжат за бойците, които те считат за герои и пазители на религията. Поради това те възприемат имена, които са били разпространени през епохата на пророка Мохамед, като се отъждествяват с тях, считайки ги за образци на ислямския героизъм.”
Шериат и джихад
Доброволците-джихадисти си мечтаят за мъченическа смърт и прославят шериата и халифата. Но отвъд тази риторика съществуват и по-светски подбуди – желанието да се избяга от тегобите на ежедневието, от политическите ограничения и алиенацията. Всичко това контрастира с привлекателната сила на войната и ореола на героите от миналото. В проучване на френския Център за борба срещу религиозния екстремизъм се говори за това как за целите на джихадисткото вербуване се използват филма „Матрицата” и видеоигрите „Веруюто на убиеца” и „Подчини се на своя свещен господар”. Новата терористична риторика ползва активно интернет. Според психолога и бивш агент на ЦРУ Марк Сигман, който е автор на книгата „Истинското лице на терористите”, повечето от тези джихадисти не знаят нищо за Корана, те са привлечени просто от перспективата да станат част от политическа групировка. Тук религията е само външен етикет. В случая става дума за ислямистка групировка, но със същия успех това би могло да бъде анархистична или фашистка банда.
Според британската психоложка Канта Ахмед, която е проучвала личностните характеристики на доброволците-джихадисти, те следват своята мечта, без да имат понятие от исляма. По такъв начин вербуваните за джихад начинаещи се превръщат в затворници на една илюзия, която има своите корени във видеоигрите. Те само повтарят заучени фрази и религиозни цитати. Ислямска държава им дава увереността, че са част от нещо по-голямо. Когато си подрастващ и изолиран от съседи и приятели, когато си неинтегриран в обществото и не знаеш накъде да поемеш, ти си като бял лист, на който всеки може да пише, каквото пожелае, споделя Ахмед. Данните за Франция са стряскащи – от 160 семейства, обърнали се към Центъра за превенция на религиозния екстремизъм, тъй като децата им са заминали за Сирия, 80% не са религиозни и принадлежат към средната класа. Според директорката на Центъра Дуниа Бузар младежите от възрастовата група между 15 и 21 г. стават най-често жертва на джихадистите (63%), като в 91% от случаите вербуването е станало по интернет. В своите пропагандни проповеди Ислямска държава използва няколко мита: „Героичният конник” въздейства на момчетата, а „Човешка кауза” апелира главно към алиенираните момичета и към онези, които си търсят лидер; филмът „Зовът на дълга” е насочен най-вече към ентусиастите, които имат ограничен религиозен кръгозор, както и към незапознатите с историята на Близкия изток.
