Проруски националисти са на път да вземат властта в София. Вашингтон може да ги отслаби, като предложи на Северна Македония да признае нейната националност.
СКОПИЕ, Северна Македония. За президента на САЩ Джо Байдън кризата на Балканите настъпи. Годините на пренебрежение и на двуличие на Европейския съюз към региона си казват думата, като си го връщат на Съединените щати и Европа в уязвим момент. Руският президент Владимир Путин може да дочака в България – страна член на НАТО и на ЕС – правителство, поето от негови съюзници, водени от президента на страната Румен Радев.
Много скоро тази черноморска страна, стратегически притисната между Турция, Румъния и Украйна, би могла да се превърне от жизненоважен поддръжник на Киев в явен съюзник на Москва. Настоящият прозападен премиер Кирил Петков виси на косъм. Ако правителството падне, Радев ще управлява до провеждането на нови избори. Съюзник на Радев – бившият министър на отбраната Стефан Янев, който преповтори описанието на Путин за войната на Русия в Украйна като „специална военна операция“, преди да бъде уволнен от Петков – би могъл да се завърне като служебен премиер, а това би било катастрофа за Запада, тъй като Путин се опитва да пробие трансатлантическата солидарност.
Мрачните сценарии бързо стават реалност. Позовавайки се на готовността на Петков да отмени ветото, което България използва, за да забави преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС, певецът шоумен Слави Трифонов обяви този месец, че неговата партия напуска правителството. На 16 юни партията на Трифонов отново се позова на македонския въпрос, за да отстрани от поста председателя на българския парламент Никола Минчев, член на партията на Петков. Срещу Минчев гласуваха и депутатите от партията на бившия премиер Бойко Борисов. За сряда е насрочен вот на недоверие към правителството.
Има начин да се отнеме на Путин тази победа – с тактика, която администрацията на Байдън може да приложи почти веднага. Ключът е да се обърне самият проблем, който Радев експлоатира – неистовия национализъм спрямо съседите македонци – в незабавна и трайна политическа отговорност.
Водени от Радев, привържениците на Москва в София прилагат тактики на тормоз в стил Кремъл срещу Северна Македония, по-малкия съсед на страната. Вместо да пуска бомби София блокира Скопие за отварянето на преговорите за присъединяване към ЕС, докато македонците не отстъпят пред българските искания. Петков би искал да вдигне ветото, но опонентите му са на път да го свалят заради това. Наложен от проруски настроения Борисов през ноември 2019 г., променящият се български ултиматум напомня позицията на Путин за Украйна. По същество от Северна Македония се иска да признае, че е „изкуствена страна“ и да се подчини на „автентичната“ българска идентичност.
Във формализирани документи, както и в обиди и провокации от най-високо равнище София настоява Скопие да признае, че до 1944 г. – когато Йосип Броз Тито започва да формира Югославия – македонската история е била българска. От средновековната славянска писменост до героичното въстание срещу османците в началото на 1900-те България търси признание, че националните герои, основните събития и особено македонският език са били по същество български. Иска се позоваванията на българската фашистка окупация на Македония през Втората световна война да бъдат премахнати, а учебниците – променени.
Тези непонятни за мнозина исторически и териториални спорове са известни на Балканите и в други части на Източа Европа и охотно се експлоатират от Кремъл. В България съюзниците на Путин са готови да използват самия процес на присъединяване към ЕС, за да подкопаят суверенитета на Северна Македония като съюзен партньор в НАТО. Под прикритието на загриженост за „равнопоставеността на македонските българи“, както го представя Радев, София може да поиска политически промени като квоти в държавната администрация и широко приемане на българската идентичност.
В комбинация с насилствени промени в историческия разказ София може да подкопае основите на македонската държава. Москва разбира, че това ще предпостави по-нататъшна дестабилизация в региона, като се има предвид, че Сърбия, Гърция и Албания също имат исторически и териториални претенции към страната.
Непреклонните български искания са изключително деструктивни, след като македонските граждани вече бяха принудени да приемат промяна в името на страната като „Северна Македония“, за да уважат друг набор от изисквания около националността и идентичността – от страна на Гърция. В Преспанското споразумение от 2018 г., един истински компромис, Атина формално потвърди езика и идентичността на македонския народ.
Скоро след Преспа Борисов, тогава български министър-председател, започна атака за идентичност срещу Северна Македония, което бе грубо нарушение на договора за приятелство от 2017 г., подписан от него в Скопие. Това споразумение бе призвано именно да държи подобни радиоактивни въпроси извън политическата сфера, като ги остави на историците.
Ветото на София спира и Албания по пътя ѝкъм ЕС, тъй като Брюксел е обвързал присъединяването на Тирана със Северна Македония. Повечето страни от ЕС предпочитат да разглеждат присъединяването на Албания и Северна Македония в пакет, а не като конкурентна надпревара. Ако Брюксел раздели двете съседки, освобождавайки Албания да започне собствени преговори, Скопие ще остане да зависи от милостта на София.
Докато Албания продължава напред, оставяйки зад гърба си в Северна Македония свои етнически роднини, разочарованието ще нараства. Изисква се по-нататъшно движение напред към ЕС, за да успее сполучливият етнически баланс в Северна Македония, установен с Охридското споразумение от 2001 г. Разделянето на Албания и Северна Македония би било съдбовно изпитание в страна, която едва не затъна във война преди две десетилетия и в регион с етнонационална фрагментация, често насърчавана от Москва.
Русия може и да спечели от предизвиканата политическа криза в България. При Петков големи количества боеприпаси, съвместими с оръжейните системи на Украйна от съветската епоха, са преминали през България към Украйна чрез договор с Министерството на отбраната на САЩ; тази договореност би била застрашена, ако Радев се намеси.
България приложи санкции срещу Русия и отказа да заплаща в рубли за руски газ, което накара „Газпром“ да спре доставките си. От своя страна Петков ускори завършването на газопровод с Гърция, който би могъл да осигури на Балканите алтернативен източник на газ, като намали цялостната зависимост от Русия.
Опитвайки се да отбележи успех, френският президент Еманюел Макрон – преминал току-що през катастрофални парламентарни избори, превърнали го в нещо като куцо пате у дома – представи последното предложение за вдигане на ветото по време на ръководената от Франция тази седмица среща на Съвета на ЕС. В разрез с протокола на ЕС Париж ще позволи на София да внесе двустранните си изисквания в самия преговорен процес на ЕС – една опасна стъпка не само за Северна Македония, но и за целия ЕС.
Почти всеки бъдещ член на ЕС има съсед, нетърпелив да поправи възприемани като грешки исторически събития. Украйна, която търси кандидатура за ЕС, е обект на засилени реваншистки претенции от Унгария. Българският прецедент ще накара унгарския министър-председател Виктор Орбан да поиска подобно разглеждане от ЕС на претенциите на Будапеща към Киев.
Ако бъде прието в София, френското предложение би могло да предизвика политическа криза в Северна Македония. Според него македонското правителство получава символично политическо отваряне на преговорите си с ЕС, след което Скопие трябва да предприеме конституционна поправка – изискваща две трети мнозинство – включвайки българската националност в преамбюла. Българските позиции за история и култура биха били официално признати от ЕС. Близък сътрудник на Орбан, Оливер Вархеи (еврокомисарят по „Съседство и разширяване“, б.пр.), ще бъде официалният служител на Европейската комисия, отговарящ за оценката на македонското представяне.
Реакцията в Скопие е крайно негативна. Никола Димитров, бивш вицепремиер, договорил Преспанското споразумение с Гърция, смята, че френското предложение дава на България „пълен контрол върху нашата съдба“. Димитров обясни, че „преговорите на Северна Македония с ЕС могат да бъдат спрени във всеки момент не от Брюксел, а от София [в зависимост от това] колко удовлетворена е [България] от това как внасяме промени в учебниците например“.
Християн Мицкоски, лидерът на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, остро разкритикува френската сделка като „шокиращо лоша… което означава, че ще бъдем асимилирани, българизирани, или никога няма да станем част от ЕС“. Предчувствайки победа на предсрочни или редовни избори, Мицкоски се зарече да разгроми изискваната конституционна поправка на протест в събота.
В този момент високопоставеното френско предложение се намира в Комисията по външна политика на българския парламент. Радев окачестви сделката като „най-справедлива“ и „най-добра дотук“. Българският президент се фокусира върху включването на детайлните български исторически претенции (в „двустранните протоколи“) като най-важен елемент.
От своя страна премиерът Петков възложи на парламента да реши каква да бъде официалната позиция на София, като подчерта, че след като Скопие промени конституцията си, „ние ще гарантираме, че няма да измисляме по някое ново предложение на всеки шест месеца“. Член на партията на Петков, Румен Гечев (член на партия от коалицията на Петков, б.пр.), отбеляза, че френското предложение позволява на София да препъне напредъка на Скопие, когато пожелае.
Това изправя Байдън пред едновременно развиваща се катастрофа в тези два натовски съюзника – каша, забъркана от трети съюзник, Франция. Именно Макрон насърчи българското противопоставяне още като наложи своето вето на ЕС срещу Северна Македония през 2019 г. Днес, благодарение на българското вето, три балкански страни – Албания, Северна Македония и Сърбия – са склонни да бойкотират срещата на върха за Западните Балкани с домакин Франция.
Твърде много е заложено, за да се позволи на разпадащата се дипломация на френския президент да води играта. Вашингтон трябва да допълни френското предложение, като добави липсващата съставка: налагане на цена на България за нейната агресия срещу идентичността.
Крайният български национализъм има една всеобхватна цел: да отрече македонската идентичност. Решението е Съединените щати (и съюзници като Обединеното кралство, което би могло да последва примера на Вашингтон) да сключат двустранно културно споразумение със Северна Македония, което да утвърждава македонската идентичност. Споразумението може да бъде сключено бързо в рамките на неотдавна започналия стратегически диалог между САЩ и Северна Македония.
Ключовият текст може да бъде взет от член 7 на Преспанското споразумение – споразумение, което се уважава отвъд Атлантика. Правителството на САЩ просто би „признало, че македонският народ има своя собствена история, култура, наследство и македонски език“ – точно тази идентичност, която българските националисти искат да изтрият.
В отговор Радев ще изригне срещу Съединените щати и ще мобилизира антиамерикански протести. Това ще е наказание, което ще си струва, за да се защитят интересите на САЩ.
Първо, докато Радев държи македонската карта, Петков остава уязвим. Френското предложение по никакъв начин не премахва възможността на София да притиска Скопие, което означава, че Радев може да притиска Петков или всяко прозападно правителство. Начинът да се маргинализира проруското влияние в България е като най-накрая се отнеме от Радев и неговите съратници македонската карта, с която се злоупотребява.
Истината е, че проруски националисти като Радев – и сръбския Вучич – нямат стратегическа опция с Русия. Това беше вярно преди 24 февруари и е още по-вярно след катастрофалната руска инвазия в Украйна. Мрежата от взаимоотношения със Запада е твърде силна, за да бъдат прекъснати връзките. Точно както Вучич използва косовската карта, за да поддържа своето двуличие, така Радев и неговите съюзници експлоатират македонския въпрос, за да държат България разделена между проруски и прозападни тенденции. Точно това се стреми да прекъсне с управлението си Петков. Но не може да го направи без външно ограничаване на злоупотребата с национализъм.
Ако се осигури на Северна Македония силна политическа защита за нейната идентичност – подобно на силната военна помощ за защита на дадена национална територия, – България ще се сблъска с реалността: жалката безполезност на своята мисия. Точно както Путин не може да убеди украинците, че те всъщност са руснаци, Радев и компания не могат да искат от македонците да започнат процес на предаване на своята идентичност на България.
Ще има смут в България, но там вече има смут, включително и вот на недоверие. В действителност не по-малко вероятно е вината за едно американо-македонско споразумение да бъде хвърлена върху Радев, щом българите най-сетне видят пряка цена за злоупотребата на София с членството ѝ в ЕС. Засега изолацията в рамките на ЕС е скромна, поносима цена в България.
Второ, реалността в Северна Македония е, че френското предложение не само ще се провали, а и сериозно ще отслаби прозападното ръководство на президента Стево Пендаровски и на премиера Димитър Ковачевски. Вместо да се прилага американски натиск за събирането в македонския парламент на гласове, каквито там няма, е по-добре Вашингтон да приложи силата на САЩ за справяне с проблема: осезаемата и разбираема несигурност, която македонците изпитват от заплашващия ги съсед от ЕС и НАТО.
Идеята за утвърждаването на македонската идентичност е естествена за опитен политик като Байдън. Като кандидат за президент през август 2020 г. Байдън направи изявление и поздрави македонските американци за годишнината на Илинденското въстание – което е сред спорните исторически събития, влошаващи българо-македонските отношения. Американският президент Джордж У. Буш създаде прецедент в това отношение, когато за да предотврати нарастваща етнонационална криза, неговата администрация (по повод на гръцките възражения) призна през 2004 г. Република Македония с конституционното ѝ тогава име.
Наред с ползите официалното утвърждаване на македонската идентичност е правилната стъпка и като средство за спиране на тормоза в стил Кремъл от един съюзник в НАТО срещу друг по-малък съюзник в НАТО, търсещ своето място в Европейския съюз.
22.06.2022 г.
Превод от английски Майя Янкова
Едуард П. Джоузеф е експерт по управление на конфликти, преподавател в Училището за съвременни международни изследвания на Университета „Джон Хопкинс“. Работил е над десет години на Балканите, включително в армията на САЩ и като заместник-ръководител на мисията на ОССЕ в Косово. Текстът, който ви предлагаме, е публикуван във Форин полиси броени часове преди да бъде гласуван вотът на недоверие към правителството на България.
