0
3211

Момичета с потенциал

„Момиче с потенциал“

За последните 10 години една-единствена жена е била номинирана за Оскар в категорията „Най-добър режисьор“ (Грета Гъруиг за „Лейди Бърд“, 2017) и после внезапно се появяват две за година (а в номинациите за Златен глобус дори три; три жени от общо петима кандидати и една от тях става победител – звучи направо като научна фантастика). Дали това е резултат от новите правила или чисто съвпадение… май няма значение, защото режисьорките са си свършили работата – филмите са наистина добри. И все пак, ако философски лиричният „Земя на номади“ на Клои Жао е точно от типа кинотворби, които получават фестивално внимание и награди, то жанровият „Момиче с потенциал“ на Емералд Фенел не е точно сюжет от зоната на Оскарите. Което „невъзпитано“ повдига въпроса: ако това не беше проект на жена режисьор, създаден в разгара на движението #MeToo, щяхме ли днес да коментираме актива му от четири номинации за Глобус и пет за Оскар?

За „Земя на номади“ вече стана дума, и ако по-нататъшното сравнение с бившия му (и настоящ) конкурент за статуетките „Момиче с потенциал“ е естетически несъвместимо, то ето един друг възможен паралел. За разлика от чудесната Кери Мълиган, която не спечели Златен глобус за най-добра актриса в драма, Розамунд Пайк отнесе приза (и единствена номинация за това заглавие) в категорията „Мюзикъл или комедия“. Общото между „Много съм загрижена“ на Джей Блейксън и творбата на Емералд Фенел може да бъде открито както в криминалната „опаковка“ на сюжета, така и в обстоятелството, че и в двата случая главният женски персонаж „прави“ филма и една превъзходна актриса изнася цялата тежест на търсеното въздействие.

„Много съм загрижена“ Photo Cr. Seacia Pavao / Netflix

Марла Грейсън на Розамунд Пайк е назначаван от съда социален асистент на възрастни богати хора, които бързо изпраща в старчески дом, за да се възползва от парите им и да продаде имуществото им. Бизнесът ѝ процъфтява, когато се натъква на „неправилната“ самотна заможна пенсионерка… Каси на Кери Мълиган е бивша студентка по медицина, разтърсена от случилото се с най-добрата ѝ приятелка Нина и поела мисията да отмъсти за нейната съдба… И двете са антигероини, но първата очевидно е водена от егоистични подбуди, докато втората е иззела функциите на несъвършеното американско правосъдие.

Цинична комедия и леко „психясала“ драма все с нюанси на трилър, но докато в първия случай второстепенните персонажи и части от действието залитат към карикатура (може би съвсем умишлено) и междужанровият баланс често е на ръба, то във втория сериозното послание за третирането на жените като сексуален обект се намесва на всяка крачка и държи криминалната интрига в „правия път“. И ако хапливият език и социалният подтекст на „Много съм загрижена“ не е достатъчен, за да издигне нивото на сюжета на висотата на изпълнението на Розамунд Пайк, а всички персонажи са еднакво антипатични за зрителя, то обществената ангажираност на „Момиче с потенциал“ явно е достатъчна, за да се пренебрегне трилъра като опаковка на филма, в който всички освен главната героиня са феминистки белязани от виновното мълчание на страничния наблюдател.
Толкова за конюнктурата, останалото е кино.

Дебют зад камерата, криминалната драма на британската актриса Емералд Фенел е добра именно като съчетание от различни жанрове, неочаквани „вметки“ и непредвидим ход на действието до самия финал. С благородна мисия или не, поведението на Каси като серийна „хищница“, която всяка седмица отива в някой бар, преструва се на много пияна и приема предложението на „загрижен симпатяга“ да я отведе в къщи, а когато той реши да се възползва от състоянието ѝ, му показва кой владее ситуацията, е достатъчно противоречиво, за да пробуди безпокойството на зрителя. От друга страна, съчетанието на това хаотично отмъщение с конкретния план в четири стъпки, приведен в действие, след като става ясно, че основният виновник за случилото се с Нина отново е наблизо, изобретателно усложнява съспенса. Така „Момиче с потенциал“ (българският превод на заглавието неочаквано подчертава нивото на двусмислието, защото оригиналното „обещаваща млада жена“ е директна подигравка с „обещаващ млад мъж“, използвано често за омаловажаване на престъпното поведение на съответния субект от неговата защита) не е просто история за едно ненаказано изнасилване, а умело конструирана реакция, с персонификация на различните гледни точки.

Ясно е, че става дума за филм с послание, но изборът житейската драма да бъде пречупена през друг жанр е също толкова оригинален, колкото подходът, избран от самата Каси за възтържествуване на справедливостта, чийто пълен размах можем да осъзнаем едва след развръзката на сюжета. Така неясната смърт на Нина, подобно на неясната съдба на „жертвите“ на Каси, се превръщат в част от онази хомогенна смес между добро и зло, между справедливост и отмъщение, която обгръща всичко в „Момиче с потенциал“ и предизвиква повече от една посока за размисъл и съпричастност, както в чисто човешки план, така и по отношение на обществената ангажираност на тази болезнена история.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияХристиянски ценности или политическо лицемерие
Следваща статияПримери за проблематични коалиции