„Мадам Мрън“, Петя Кокудева, издателство „Жанет 45“, 2025 г.
Възхищавам се на умението на Петя Кокудева с лекота да превръща критичните ситуации и екзистенциалните кризи – онези проблеми, които никой век не разреши и които чакат решение – в нещо позитивно, весело и оригинално. Дарбата ѝ е да улавя тези моменти, които в живота ни пресрещат отвсякъде, и да ги разрешава със смях и въображение. Сигурно и вие познавате хора, за които мрънкането, недоволството и негативизмът са наистина modus vivendi (начин на живот). А това, от своя страна, е натоварващо както за тях, така и за околните.
В най-новата си книга „Мадам Мрън“ Петя Кокудева ни напомня ненатрапливо, естествено и с деликатен хумор, че отвъд мрънкането съществува и друг начин на живот – по-позитивен и усмихнат, който можем да усетим и като приключение. И тук не става дума за някакъв еуфоричен и безкритичен позитивизъм, който в някои случаи може да бъде и симптоматичен.
Мнозина са чували твърдението на Айнщайн, че знанието е крайно, а въображението – безкрайно и следователно по-ценно. Именно с въображение е създадена тази книга.
Присъствала съм на срещи на Петя Кокудева с деца и винаги съм се забавлявала искрено на нейната изобретателност. Известен е например анекдотът за онзи човек (може би габровец), който от пестеливост държал в килера си снопче с надпис: „Вързанки, които не служат за нищо“. Именно от такива, на пръв поглед безполезни предмети Петя Кокудева успява да сътвори истинско вълшебство, когато работи с деца.
А коя е Мадам Мрън? Просто една крава. Впрочем цялата книга е своеобразна енциклопедия или наръчник по хрумки, игри и забавления, при това не самоцелни, а изпълнени с мъдри послания, разбираеми и подходящи за всяка възраст.
В Мрънеделник героинята започва деня с „Оффф. Пак ли трябва да ставам“. Тя роптае срещу всичко – чехлите боцкат, в града ще я занимават с това и онова. Всъщност мрънкането е истинско хоби за Мадам Мрън, а поводи за него тя може да открие стотици. Изнервят я най-различни неща – нахалният дъжд, бавната река… Но ето, че в едно магазинче тя си харесва бомбенце, което би я скрило от всички „дразнилки“. Бомбето се оказва магическо и в паниката си от това, че се люшка навсякъде, Мадам Мрън извиква: „Виме! Води ме!“.
Така тя се телепортира на планетата Хрумея, където я посрещат балонести същества с пипалца. Тези извънземни обичат да решават проблеми. На тях им се виждат само главите, защото тъкмо там се крият идеите. Оказва се, че техните линейки са рапани, а болният оздравява, като слуша морето. С антенките си тези същества разбъркват мислите, докато не започнат да бълбукат идеи.
Така бомбето се оказва доставчик на същества от други планети, които решават проблеми – и проблемчета, и проблемища. Както има идеи, идейки и дори „идеища“. Различните същества имат различни роли: едно осигурява сняг за Коледа, друго спори дори с радиото, трето решава всеки проблем с пълнените чушки, а четвърто е борец срещу сополи.
В новата си книга „Мадам Мрън“ Петя Кокудева отново удивлява с неизчерпаемото си въображение и талант. И ако легендата разказва за цар Мидас, който превръщал в злато всичко, до което се докосне, то Петя Кокудева превръща във вълшебство всяка история, която ни разказва.
Тук се вписва и историята на Хрумбъл, който има три носа: един за хрема и сополи, втори за мириса на море и гора, и трети, който… не служи за нищо. Така Мадам Мрън, прекосявайки Хрумея, се натъква на най-различни и необикновени неща. В Горно Късметлиево например всеки комин е боядисан от цветно по-цветно в надпревара да приюти някой щъркел. Там се извисява и наклонената „палачинкова кула“ – аналогия на Наклонената кула в Пиза – която, ако бъде изядена, се възстановява наново с ентусиазъм.
И ето че нашата героиня започва постепенно да се променя. Колкото повече се диви и учудва на изобретенията на балонковците, толкова по-малко мрънка, дори е назначена за младши експерт по хрумки и идеи. Въобще на тази планета „валят хрумки и гърмят идеи“. И ето че тя става истински добра в професията си – изобретява например рошав килим, който причинява „болка“ на онзи, който настъпи малко парче от конструктор, ако някой се опита да нападне антенковците. Един котарак пък се оказва фабрика за сънища – докато спим, той бълбука идеи. Така Петя Кокудева запознава читателите си с редица истини от света на възрастните, поднесени през призмата на нашия вътрешен, прижевелищен свят. Появява се дори Дядо Коледа, затрупан с детски писма, което превръща тази книжка в чудесен коледен подарък.
След няколко седмици Мадам Мрън се връща на Земята, но е съвсем променена. В епилога тя вече не е с рога, а с антенки. А на страниците се появяват Мрънкомати, в които всеки може да „вкара“ своето мрън, за да бъде то обработено.
Особено впечатляващ е подходът на Петя Кокудева при изграждането на фабулата и персонажите – контрапункт между „високите“ идеи и комичното, гротесковото. Но за комичното в тази книга – а и изобщо в творчеството на авторката – би могло да се направи отделно изследване.
Книгата е резултат от общите усилия на Петя Кокудева, художничката Калина Вутова, дизайнерката Миглена Папазова и редактора Стефан Русинов. Може да се каже, че тя е полиграфически прецедент и пореден шедьовър на издателство „Жанет 45“. В нея е вложено невероятно изобретателство при подбора на рисунките и колажите, както и в симбиозата между слово и картина.
И накрая – тази книга не е само за деца. За всеки би било удоволствие да отдели време за релакс и да се потопи във въображаемия свят на създателите. А когато ти е „мрънкаво“, можеш просто да я разгърнеш и да си припомниш, че има и друг начин за справяне с проблемите – свят, пълен с радост и забавление. Книгата е заредена като с фойерверки, които изскачат отвсякъде, с вълшебства и игри. И с деликатни и самоиронични послания към нашето народопсихологическо мрънкане.
