0
2840

(Не)известното въстание

с. Голема Раковица

Център на съпротивата се оказва село Голема Раковица, по това време най-голямото в околията. В него лично Левски е основал революционен комитет с ръководител Гато Стоянов Шишков и секретар-касиер отец Стоил Драганов Попов.

За Априлското въстание от 1876 година се пише много. С известно съжаление мога да кажа, че публикациите се основават главно на „Записките по българските въстания“ от Захарий Стоянов. Най-малко е писано за въстанието в Софийско – селата Голема Раковица, Смолско, Каменица, включващо и участници от други села. Какво се е случило? Васил Левски още през 1870 година обикаля София и Софийско и създава на много места революционни комитети. Той се надява, че от София въстанието ще се развие и в Македония… На теория е бил прав. Софиянци никога не са били безразлични по отношение на възможността за освобождение. На практика проблемът е, че в София под командването на Мазхар паша има много аскер. Централният комитет в Гюргево изпраща Никола Обретенов като Апостол в София, но тук работата е изключително затруднена от силното военно присъствие. Обретенов и помощникът му Никола Славков се опитват да организират софийските села. На много места в тях има действащи комитети. След Арабаконашкия обир много дейци са арестувани и измъчвани, но впоследствие са освободени. Като център на съпротивата се оказва село Голема Раковица, по това време най-голямото в околията. В него лично Левски е основал революционен комитет с ръководител Гато (Игнат) Стоянов Шишков и секретар-касиер отец Стоил Драганов Попов. И двамата са арестувани и бити след залавянето на Димитър Общи. След месеци разпити и побоища са освободени. При залавянето на Левски отново са арестувани, но при направената очна ставка Васил Левски заявява, че за първи път ги вижда. След двумесечни изтезания турците ги пускат със строго предупреждение, че при най-малко подозрение за противодържавна дейност ще бъдат заточени. Те продължават своите занимания по линия на комитетската дейност… Гато Стоянов и отец Стоил Драганов са били истински, въодушевени сподвижници на Васил Левски, а по-късно и на Георги Бенковски. Левски е отсядал в техните къщи и там е провеждал събранията. На едно от тях определя и Гато Стоянов за ръководител на въстанието в Софийско. Гато Стоянов е бил търговец и е обикалял много из София и Софийско и е изпълнявал отговорни задачи, поставяни от Левски. Той и останалите членове на революционния комитет – Иван Рашков, Никола Вельов и Илчо Казъмски, са сред най-активните поборници. В същото време Никола Обретенов е принуден да се върне по обходни пътища в Гюргево, защото Софийска околия гъмжи от турски шпиони. Помощникът му Никола Славков е арестуван по подозрение, че е висок, има европейска осанка и маниери, дълга коса, очила, градски обноски и държане. От тези села още през 1973 година турската власт изпраща на заточение 62 души. Мазхар паша никак не е подценявал възможността от бунтове и предварително взема сурови мерки това да не се случи. Когато избухва въстанието, Гато Шишков държи тясна връзка с Бенковски и е член на неговата Хвърковата чета. Като такъв става и ръководител на въстанието в Голема Раковица и неговата околност. Стоянов е присъствал е на събранието на IV Панагюрски революционен окръг в местността Оборище на 14–16 април 1876 г. Турски телеграми от това време изтъкват Гато Стоянов Шишков като един от главните инициатори на въстанието. В една от тях се казва: „… Шест души от с. Поибрене отишли в съседното село и чрез селски чорбаджия Гато и чрез поп Стоил и поп Иван подмамили всички селяни и убили гостуващите в селото турски богаташ Али-Зингин и брата му Шаабан и след това забегнали в Поибренския балкан с децата и жените…“

На 23 април в село Голема Раковица пристига пратеник с „Кървавото писмо“. Камбаните почват да бият и всички се събират пред черквата. Двама турски шпиони са убити незабавно. На 24 април Гато Стоянов организира селяните за изкопаването на окопи около селото с цел ефективната му отбрана. Това е повсеместна погрешна тактика, като само „Хвърковата чета“ на Бенковски напада изненадващо и се оттегля на друго място. Още същия ден бунтовниците от Голема Раковица извеждат жените и децата в областта Хармалиец. Там се стича и население от други села. Турците обграждат селото, но при вида на окопите три дни преговарят с въстаниците (те ги наричали разбойници), но лозунгът на Гато Шишков бил: „Не бойте се! Голям е тоз, който ще ни помогне: Въставайте!“. След неравна битка, продължила няколко дни, въстаниците се оттеглят и на 2 май селото е превзето и запалено. Гато Шишков и отец Стоил Драганов били заловени на 20 май край селото и осъдени на смърт заедно с другите ръководители – Илчо Казъмски, Никола Вельов и Иван Рашков. Султан Мурад V заменя смъртната присъда със строг тъмничен затвор от 101 години, която да изтърпят на остров Родос. След 22 месеца затвор са освободени…

След Освобождението Гато Шишков е бил избран за народен представител в Учредителното Велико народно събрание в Търново, бил е специално поканен от Комисията по откриването на паметника на Васил Левски в София, станало на 22 октомври 1895 г. Всяка година на 2 май селото чества тези събития със събор. Най-интересното в това въстание е, че то е самоорганизирано от местните хора. Те са вярвали в своите сили, не са се уплашили от редовната турска войска и са се надявали на руска помощ. Според мен именно фактът, че въстание може да бъде самоорганизирано, е причината комунистическата власт да го държи в сянка толкова много години…

* * *

Послепис. По време на заточението Гато Шишков и отец Стоил Драганов си дават дума да се сродят, ако се върнат живи. Така и става. Дъщерята на Гато Шишков Йота се жени за сина на отец Стоил Драганов Драган Попов, който става директор на училището в Голема Раковица…Това е и началото на тяхното и моето общо семейство по бащина линия….

Описът на документи за Гато Стоянов Шишков, съхранявани в историческия архив на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, е регистриран в историческото съчинение под надслов: „Априлското въстание – 1876 г., Анотации на документи и материал, том II, издадено под редакцията на проф. Александър К. Бурмов, държавно издателство „Наука и изкуство“; София, 1955 г., стр. 278, под №134 – Гато Стоянов Шишков от с. Голема Раковица, Елин-Пелинско (преди Новоселци). Ползвал съм и документи от личен архив.

Проф. д-р Иво Драганов е дългогодишен преподавател в НБУ и НАТФИЗ. Медиен експерт с дългогодишен опит в областта на телевизията, киното, филмовата индустрия и масмедиите. Автор на книгите „Особености на телевизионния мениджмънт“ (2014) и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“ (2017). През 1992 г. въвежда продуцентската система във филмопроизводството на БНТ, програмен директор на „Канал 1″ от 1993 г. до 1995 г.