Писателката ще е ментор на един от получилите стипендията за растеж и развитие „С усилия към звездите“.
След броени дни, на 1 септември, започва кандидатстването за второто издание на Националната стипендия „С усилия към звездите“ (Per aspera ad astra), насочена към млади български творци. Стипендията е учредена от Фондация „Културни перспективи“ и КЦМ 2000 ГРУП по идея на оперната певица Ина Кънчева.
За стипендията кандидатстват български артисти в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Тя е изградена като инструмент за растеж и развитие на изявени артисти, като подкрепата, която всеки стипендиант получава в рамките на една година, се осъществява в няколко направления: работа с ментор; осигуряване на бюджет от 5000 лв., покриващ целевите разходи за конкретния проект, с който артистът е кандидатствал; осигуряване на подкрепа от стратегически партньор на Фондацията, който предоставя възможност на стипендианта да реализира последващ свой проект; участие в годишен тематичен спектакъл пърформанс като екипно представяне на отличените.
През 2019 г. стипендиантите в отделните категории ще бъдат съветвани и окуражавани от Капка Касабова (литература), Правдолюб Иванов (визуални изкуства), Красимира Стоянова (музика), Иван Лишка (танц), Диана Добрева (театър).
Първото издание на Националната стипендия „С усилия към звездите“ подкрепи осем кандидати в петте области на изкуството и оказа извънредна подкрепа на някои от селектираните финалисти. Всички те ще се представят пред публика през есента на 2019 г.
Имали ли сте съприкосновение с ментор и ключово ли е било то във вашето развитие?
Капка Касабова: Не съм имала шанса да работя отблизо с голям автор, това е било
моя мечта. Затова пък съм получила подкрепа от най-различни други места – писатели, издатели, познати, от моите родители от самото начало, което е много важно. Научила съм изключително много от близката работа с редакторката ми в Лондон, Лора Барбър, върху четирите ми книги художествена документалистика – „Улица без име“, „Дванайсет минути любов“, „Граница“ и „Езерото“.
Защо приехте да бъдете ментор на един от спечелилите стипендията „С усилия към звездите“?
Защото от един момент нататък човек трябва да дава от себе си безвъзмездно и да служи на това, в което вярва – вярвам силно в потенциала на всеки от нас да направи света по-приветливо, по-светло и по-свързано място. Това става точно по такъв начин – споделяйки това, което имаме, което сме натрупали като опит и познание, с поколението, което идва след нас.
От какви критерии ще се ръководите при избора на стипендиант?
Природен талант, искренност и посвещение – човек трябва да е посветен на литературата безусловно и безрезервно.
Какво бихте желали да постигнете заедно със стипендианта през предстоящата година?
Това, което те искат да постигнат.
Как гледате на вашата роля на ментор?
Двупосочно. Надявам се не само младият автор, с когото се срещна, да получи нещо от мен, но и аз да науча нещо от него.
Какви проблеми се налага да преодоляват младите хора във вашата сфера?
В България е особено трудно, тъй като липсват програми за стипендии и подрепа на млади таланти, цялостно; държавата не отхранва младите си таланти – те затова излизат навън и така обогатяват други култури. Тази стипендия (и фондация „Елизабет Костова“) са прекрасни изключения.
Но реално навсякъде е трудно да се занимаваш с изкуство, защото в него, първо, няма пари и за един автор е проблем буквално да се изхранва, второ, понякога няма и подходяща среда, която да окуражава младия писател. И въпреки това много хора искат да пишат и да са писатели. Те обаче не винаги са читатели – тоест това често пъти е само една фантазия, защото без да си страстен читател, ти никога няма да пишеш добре. Реалността е доста по-отрезвяваща. И интересна.
Какви са наблюденията ви върху поколението млади артисти?
Има талантливи хора и те трябва да се отглеждат, да се захранват, да се окуражават на всяко ниво – от държавно до филантропично-дарителско (призовавам повече български бизнеси и корпорации да се включат, облагородявайки по този начин и себе си), както и до менторски-алтруистично (затова аз участвам в тази програма). Защото това е културата на бъдещето. Без култура едно общество се превръща в популация от консуматори в амнезия. Културата е това, което ни прави нещо много повече от варвари консуматори.
Кой е творецът, който ви вдъхновява/провокира най-много към момента и защо?
Гениалната писателка и нобелов лауреат Светлана Алексиевич. Поради начина, по който тя дава израз на това, което нарича „самотния човешки глас“. Тя пише виртуозно и с рядка хуманност и лична скромност за голямата човешка история през малките хора, които плащат разоряващата цена на чудовищни политически престъпления. Нейните книги са монумент на човешкото страдание и издръжливост, и би трябвало да се изучават във всяко училище по света, особено в бившите страни от съветската империя, и да са задължително четиво за всеки политик.
Капка Касабова е родена през 1973 г. в София. Авторка на книгите „Улица без име“ (2008), „Дванайсет минути любов“ (2013) и „Граница“ („Жанет 45“, 2017). Книгата „Граница“ спечели награда на Британската академия, наградите Солтер и Станфорд-Долман. На 17-годишна възраст Капка Касабова имигрира с родителите си в Нова Зеландия. От 2005 г. живее в Шотландия и сътрудничи на „Гардиън“, „Икономист“ и други британски и американски издания. През 2019–2020 г. е в журито на Neustadt Prize. Новата ѝ книга е „Езерото“ („Жанет 45“, 2020).
