След близо 60 години творческа активност ветеранът Вернер Херцог – един от пионерите на Новото немско кино, достигнал върховете в кариерата си през 70-те и първата половина на 80-те с филми като „Агире, гневът Божи“ (1972), „Носферату: Фантомът на нощта“ (1979) и „Фицкаралдо“ (1982), неочаквано ни отвежда в Япония с най-новия си проект „Семейна романтика ООД“ (включен в онлайн програмата на София Филм Фест). Документалист и режисьор на игрални филми, немският творец застава на кръстопътя между двата типа кино, изследвайки притегателната сила на виртуалната „привидност“ за западното общество с една необикновена източна история – за все по-популярните в Япония агенции, които предоставят роднини, партньори и приятели „под наем“.
В Токио един баща се среща отново с дванайсетгодишната си дъщеря, след като не я е виждал от бебе. Емоционалната наситеност на това преоткриване се оказва част от професионален ангажимент за собственика на „Семейна романтика“ ООД – актьор, нает от майката на момичето, за да се превъплъти в изгубения баща, също както играе служител в метрото, който понася мъмренето на шефа вместо сгафил „колега“, или папарак, „преследващ“ млада жена, която мечтае за известност в интернет. Ишии Юичи застава пред камерата на Херцог (едновременно сценарист, режисьор и оператор на филма), за да разкаже собствената си история на човек хамелеон, който е на път да изгуби себе си в чуждите самоличности, които сменя като костюми…
Очарованието на имитацията, ирационалността и митовете, пренесени в един дигитален свят, са част от японските културни кодове, оформящи една силна традиция, която нерядко изолира хората в своеобразен „затвор“. Ангажирането на актьори, които да заместят роднини, приятели или липсващи любими, е „битова“ услуга, съответстваща на дълбоко вкоренената у японеца загриженост за спазването на благопристойността и защитата на социалния имидж – така един самотен човек би могъл да афишира принадлежност към обществото, ерген да успокои родителите си с фиктивна приятелка и т.н.
Създадена през 2009 г. в Токио, агенцията „Семейна романтика“ има 800 служители актьори. Всеки от тях може да играе не повече от пет роли по едно и също време, защото по-големият брой персонажи би бил сериозен източник на объркване. И фалшивите двойки нямат право да се целуват, нито дори да остават сами в помещението… Единствената граница, която не трябва да се прекрачва, е любовта: служителите на агенцията не трябва да позволяват на своите клиенти да се влюбят в тях. „Този феномен не е свързан само с японската култура, той ще се разпространи и на Запад“, предрича Вернер Херцог. Провокираните емоции са напълно естествени, докато самото преживяване, което ги поражда, е фалшиво – искреността на персонажите е колкото истинска, толкова и относителна, докато филмът се движи по ръба между документа и фикцията, между истината и лъжата, а Херцог решава да добави към заглавието ООД, за да подчертае, че става дума преди всичко за бизнес.
„Семейна романтика ООД“ е създаден така, че в зависимост от гледната точка може да бъде приет като репортаж за дейността на чудата агенция, специализирана в пресъздаването на измислени ситуации; фантастичен сюжет за един свят от бъдещето, в който хората си имат аватари; и емоционална драма за повсеместната самота. Токио като символ на града на бъдещето се превръща в чудесен декор за анализа на връзката между реалността и проектираната върху нея виртуалност. В същото време документалният реализъм влиза в услуга на един въображаем свят и нуждата на индивида да пре-създава действителността с всичките аспекти на „уединението“ – от междуличностната изолация, през доминиращата онлайн комуникация, до футуристичната роботизация, която отменя необходимостта от човешко присъствие. Сякаш сме попаднали в пещерата на Платон, където хората се сенки на самите себе си…
Вдъхновен от Ницше немски режисьор, който винаги се е интересувал от абсурдността на света и на човешкото поведение, снима американски филм, съставен от множество малки истории – тези на клиентите, търсещи човешка близост, описвайки между другото една Япония, колкото модерна, толкова и дехуманизирана, където индивидите се чувстват все по-самотни и изолирани. Самоизмамата замества една нестабилна действителност, заснета максимално близо до реалността. Със свръхреалистичния си аспект режисурата придава на сюжета още по-обезпокоителен тон, но в същото време го прави и по-вълнуващ. А Вернер Херцог проявява изобретателната интелигентност да обгърне една измислица със стилистиката на документална автентичност, противопоставяйки съвсем отблизо зрителя и актьорите, които живеят и играят на екрана.
Определен от своя режисьор като „измамно кротък филм“, „Семейна романтика ООД“ е чудновато разказана (кръстоска между източна естетика и характерния почерк на Херцог), тъжна история за привидностите – социални, философски и емоционални, които изолират хората и в същото време недвусмислено изтъкват инстинктивния ни стремеж към колективно съпреживяване и преодоляване на самотата.
