Начало Книги Отворено писмо за литературните дневници
Книги

Отворено писмо за литературните дневници

Емил Басат
13.09.2023
3022
Марин Георгиев

По повод на „Камъчета под езика“, Марин Георгиев, изд. „Литературен форум“, 2023 г.

Драги Марине,

Месец и половина вече чета твоите книги, които се намират в читалищната библиотека в Шабла – благодарение на теб и на даренията на Стефан Жечев.

Търкалям твоите „камъчета под езика“ си, но вместо рани, от тях се разнася богатият аромат на българско слово, отдавна изгубено в нашите литературни ниви.

Под чепатият ти и уж намръщен характер се крие едно нежно и ранимо сърце, отдадено изцяло и безрезервно на Българското слово, Слово, толкова дълго заглушавано от кресливи псевдореволюционери.

Ти си изпълнил с любов дневниците си и из тях откриваме истинския лик, очистен от всякакви украшения, на българската литература, видяна през твоя проникновен и влюбен поглед.

Портретите ти на писателите издават една животрептяща чувствителност и дълбоко познаване не само на литературната история, но и пълно познаване на човешката душа.

Сякаш си бил тласкан от невидима ръка, за да изградиш истинска галерия от образи на най-първите ти и любими твои творци. Никъде не си направил компромис, не си спестил нито оценките, нито критическите си бележки за хора, с които съдбата те е срещнала.

Безкомпромисен, но никъде не нарушаващ обективността си, ти разкриваш себе си като един отдаден на каузата си творец, който преосмисля пътя на нашата литература и търси корените на нашата духовност, закодирана в най-доброто от тази литература.

Болките ти са болки за пропуснатите възможности тази литература да излезе на световния мегдан и да получи полагащото ѝ се признание. И тази вечна битка между малцината призвани и избрани и мнозината позвани, мнозината, готови на компромиси в името на някакви имагинерни облаги, и онези малцина, които мълчаливо вървят в пътя си, без да очакват признанието на „тълпите“.

В твоя летопис на българската литература греят няколко имена, които с моралния си пример са определили насоките и облика на нашата литература – не онзи официозния, а този, който не се срамува да се съизмерва с най-доброто от световната литература.

Текстовете ти за Далчев, Г. Мишев, М. Ганчев, П. Алипиев, Н. Кънчев, К. Павлов, Б. Христов очертават хоризонтите на твоите пристрастия и разкриват способността ти да проникваш в същината не само на тяхното творчество, но и в битието им на личности, които не правят компромиси – нито житейски, нито творчески.

В текстовете ти, сред твоите камъчета под езика се чувствах уютно като в хубаво подреден дом, с китна градина и редки цветя и плодове.

Селското в теб винаги търси универсалното, здравото, хармоничното, онова, което придава стойност на нещата. Твоят верен усет за истинските неща в литературата и в живота ти е позволил за запазиш у себе си и достойнството на единака и красотата на всяко творческо дело.

Това те е предпазвало от крайни оценки – в тях ти си останал максимално обективен и не си позволил дребните лични сметки и обиди да вземат превес над оценките ти за твоите любими поети и приятели.

Не си спестил критическите си бележки в детайлния анализ на творбите им и в тях си проявил изключителен литературен вкус и дълбоки познания и на литературната теория, и на движенията, теченията в българската литература. Напук на всички опити за ново „прекатегоризиране“ на тези явления от новата вълна критици.

Всеки автор има своя скала на ценности и ти отстояваш своята позиция с категоричност, но и с желязна логика и отвореност и за другите мнения. За разлика от мнозината нови критици, които не търпят мнение, различно от тяхното.

Най-важното в твоите „камъчета“ е огромната любов и преклонение пред Българското слово, на което ти служиш толкова години.

Една любов и милост към човека струи от твоите размисли и това като че ли е главното в тях. Има едно смирение пред смъртта, която ни очаква, и едно желание да оставиш мъничка следа в безкрайния низ от български творци. Няколко камъчета, неудобно търкалящи се под езика, като истините, от които е съграден този живот.

Благодаря ти за споделените камъчета.

* * *

Като литератор, изкушен от Словото, бях много впечатлен от статиите ти за превода, за стихотворната техника на различните творци и проникновените портрети на български писатели, в които личи не само твоето истинско майсторство при обрисовката на героите ти, но и дълбинното познаване на тяхното творчество. От портретите, които си им изградил, всичко е зримо и можеш да го докоснеш с ръце – тук се иска не само познаване на творчеството им, но и си личи как търсиш образа им отразен в техните творби, как търсиш покритието между творец, характер и неговите творби, както и доколко това творчество отразява образа на човека.

Най-хубавото в тези портрети е, че ти релефно очертаваш техните характерни особености и как техният морален облик се оглежда в творбите им. Това е особено отчетливо в анализите на Далчевите творби и най-вече на неговите фрагменти, както и в портретите на М. Ганчев и Г. Мишев.

Някога изпитах лошо чувство към теб заради „Записки на слугата“ – апропо, редактор на книгата в Университетското издателство беше жена ми Елена. Признавам си, че не можах да се насиля да я прочета отново – включена в чудесната ти „Отворена книга“.

Отделна тема е твоето унгарско приключение, приятелството ти с П. Юхас, но за това бих искал да си поговорим, като се видим. Много бих искал да прочета твоя пътепис за Унгария, прочетох книгата ти с преводи на унгарски поети и портретите в нея.

Най-хубавата ти книга според мен е „Праг“, книга, която те сродява с най-добрите ни писатели – толкова са силни и истински историите, които си споделил в нея – напомни ми кратките Далчеви фрагменти, Илия-Бешковите кратки и мъдри спомени от детството, книгите на И. Петров, Г. Мишев, М. Ягодов, И. Волен. Минал си през една бавна и търпелива школовка, прощудирал си най-доброто в нашата литература и си го споил органично с твоето битие на писател.

Другото голямо късно откритие – за мой срам – е колко добър поет си и как си овладял всички класически форми на поезията – движиш се свободно сред своя свят, изграден и стъпил здраво на земята. Поезията ти е искрена, вълнуваща и носи аромата на земята, от която идваш – твоето Биволаре е формирало твоя характер и ти си останал верен на корените си. С несекващо любопитство към света, който те заобикаля, ти си попивал и си трупал постепенно познания за хора и събития.

Споделям напълно твоето мнение за Далчевия и Стефан-Гечевия превод на Кавафис – и аз харесвам повече Далчевия – той е по-близо до същината и душевността на Кавафис.

Изчетох и поетичната ти книга, издадена от „Слово“, В. Търново, и там те открих като поет, когото незаслужено съм пренебрегвал през годините.

Много бих искал да прочета книгите ти за Н. Кънчев (на чиято книга „Бялата врана“ в „Слово“ имах честта да съм редактор) и тази за К. Павлов. Ще очаквам с нетърпение продължението на „Третият разстрел“. Четох книгата на Ивайла Александрова, но за много от нещата в нея аз вече знаех и от твоята книга, и от Цочо Билярски, който преди години ми показа програмата на Македонския литературен кръжок, писана от Вапцаров, където той говори за терористични акции, доказващо, че още тогава той е бил вербуван. Тогава узнах и за това как Цвятко Радойнов го е привлякъл в комунистическата конспирация. Книгата на Ивайла е изградена изцяло от протоколите по делото на Вапцаров, Антон Попов и другите и в него се срещаме с низ от предателства и признания. Необясним ми беше шумът, който се вдигна след твоята „Третият разстрел“, хулите и обвиненията срещу теб тогава и хвалебствията за Ивайла сега. Мисля, че е крайно време в българската литература да се спре с митологизирането на псевдогероите в нея, преекспонирането на творчеството им и да се направи трезв анализ – литературен, културноисторически и литературоведски на цялата така наречена „пролетарска литература“, литературата на соца преди и след 9 септември 1944 г.

В това отношение много ми хареса сравнителният анализ, който правиш между Далчев и Фурнаджиев – селската тема в две от творбите му и какви салтоморталета извършва Фурнаджиев след 9. ІХ. 1944 г. Показателно е как са се развили двамата поети, а и цялото им поколение – „Новопътците“ и тези от кръга на Далчев.

Най-хубавото в „Камъчетата“ ти е лапидарният стил, пестеливото боравене с езика, внимателно премислените оценки и характеристики на героите ти, афористичността  на твоите кратки фрагменти, издаващи ерудиция и мъдрост – трупана с години, бавно, търпеливо, но безкомпромисно, с истинско уважение към думите, с липса на празнодумие и славословене – дори на доказани творци.

Тук сякаш си събрал твоите равносметки – срещу измамното единодушие на онези, обединили се в различни лагери и воюващи един срещу друг, без да си дават сметка за щетите, които нанасят с излишните си вражди и симпатии…

Благодаря ти още веднъж за радостта.

Сърдечно: Емил, юли 2023 г.

Емил Басат
13.09.2023

Свързани статии