Преди дванайсет години, когато започнах да пиша и да публикувам един след друг в Портал Култура своите седем текста за романа „Калуня-каля“ на Георги Божинов, имах следния случай. Отиваме с жена ми, тя е лекар, в районното подразделение на Здравната каса в „Младост“ както всеки месец, където тя трябваше да вземе някакви документи. Понякога и аз влизах заедно с нея в стаята. Така се запознах с д-р Лалчев, светла му памет. Той също беше книголюбител, вече бяхме споделяли с него впечатления за различни книги. И изведнъж той, в края на това посещение, изпъшка: „Обърнах цялата къща на село да търся старото издание на „Калуня-каля“. Не го намерих, а помня, че го имах, само че не го бях чел“. Успокоих го, че ще му дам книгата, така и направих.
Затова изпитах искрена благодарност към град Лом тази есен. Град Лом ми създаде неповторимо преживяване. Град Лом ме срещна с Георги Божинов. В началото на годината община Лом учреди Национална награда за разказ на името на писателя. На 17 септември, празника на града, в сградата на Историческия музей се проведе церемонията по връчването на наградите на лауреатите. По този повод като председател на журито, заедно с колежката Румяна Пашалийска, се озовах в Лом.
Община Лом прояви завиден усет, съхранявайки чрез тази проява паметта за писателя. Нещо повече, тази проява е част от мащабната програма на общината „Памет и почит“, която почита личности и събития от своето богато минало и настояще, допринесли за културно-историческото развитие на града, региона и страната.
Но всичко става, както е известно, с хора. Начинател на този конкурс е писателят Бисер Тошев, старши експерт в Дирекция „Култура“ на общината. Той беше нашият домакин. Неистовият Бисер Тошев, който също е писател и всеки момент чакаме да излезе дебютният му сборник с разкази, успя да ни покаже и аристократичния облик на този толкова важен град, помнещ наистина славни времена отпреди Девети, успя да ни покаже и Дунава, наистина спаднал с десет метра, но продължаващ да мени цветовете си и да излъчва мощ.
Община Лом пусна прекрасен репортаж от събитието на сайта си и аз няма да го повтарям. Но държа да отбележа два „гвоздея“, които лично мен ме разтърсиха. Едното беше словото на победителя Васил Славов от Питсбърг, Пенсилвания, САЩ, където живее и твори, излъчено на запис на видеостена. В него той благодари на Община Лом и журито за огромната чест да носи награда на името на „този гениален писател Георги Божинов, дръзнал да отстоява свободата на словото в едни свирепи времена“.
„Дълбока е благодарността ми към Община Лом, към организаторите и журито на конкурс на името на Георги Божинов, към г-н Бисер Тошев, г-н Деян Енев, г-жа Румяна Пашалийска, към всички вас, дошли днес тук, за да почетем таланта и достойнството на творец, свързал името си с вашата земя. И е висока отговорността на всички нас, участниците в този конкурс. И днес, връщайки се към препрочетеното от Георги Божинов, си мисля за казаното от културоведа Клифърд Гиърц, който в друг контекст споделя: „Аз виждам (не чувам) езика, казаното, думите“. И ако има автор, към когото може да отнесем подобна споделеност – тук, в нашето българско разчитане, то това е Георги Божинов. Ние не чуваме езика му, ние го виждаме – нов, пренесъл традиции, интонации на рисуваното, далечното време, ние усещаме пропръскания колорит на българската природа в едни от най-фините описания, творени някога в литературата ни. Разчитането на историята ни при Георги Божинов е не във фалшивите ритми на приповдигната еуфория, а в човешката мелодия на обич и хуманизъм. И писателят рисува картините на миналото ни такива, каквито са – дълбоко истинни, може би трогателни, може би жестоки. Каквито са! С колоритно, магнетично слово…“, каза още победителят в конкурса г-н Васил Славов, който е и син на големия български писател, поет, семиотик и културолог Атанас Славов.
Вторият „гвоздей“ беше споменът на д-р Ива Станчева, невролог, която беше сред публиката и която е имала щастието лично да познава в детската си възраст Георги Божинов.
Ето нейните думи:
Ива Станчева, невролог: Писателят Георги Божинов е роден в с. Крива бара, Ломска околия. Селото е средно голямо, с будно население. От средата на XIX до средата на XX век е имало училище с две сгради – за начален курс и прогимназия, читалище, разположено в голяма масивна сграда с голям читалищен салон за театрални постановки и концерти. Богата и голяма библиотека. Двугодишно земеделско училище – след прогимназията, църковен хор, ученически и селски театрален състав, два музикални оркестъра. Има нова, но и много стара черква от турско време – вкопана в земята. Водел се е богат и интересен духовен живот. Основен поминък са били земеделието и едрото животновъдство – имало е две големи стада биволи и волове. С красиво разположение на селото – между две реки и две вади, богата на чернозем и изключително плодородие земя, ливади и горска растителност. В това добре развито село се ражда и расте писателят Георги Божинов. Родителите му са трудолюбиви, честни селски хора с будна съвест и свободолюбив дух. Фамилията на Божинковци е много голяма – пет селски имота, разположени около центъра на селото, кошари и големи къщи. Родната къща на писателя е в близост до читалището и училището. Старият дом, в който е роден, е вече разрушен. Майка му и баща му са кръстени от семейството на моята прабаба и прадядо по майчина линия. А Георги Божинов приема името на моя дядо Георги – единайсет години по-голям от писателя. Брат му Никола пък е кръстен на прадядо, баща на дядо ми. Основното си образование получава в родното си село. Начален негов учител е кръстникът му (дядо). Това е начало на топла връзка и истинско интелектуално приятелство.
Съученик на писателя споделя за него (спомен на майка ми): Тих, скромен, почти мълчалив, но много знаеше. Писахме съчинение за гроздобер. Неговото беше най- хубаво. Учителят (дядото на Ива Станчева) ни го прочете. Често момчетата от класа ходехме до Лом – река близо до селото, там ловяхме риба, къпехме се и крещяхме на свобода. Тогава и Гошо се веселеше и играеше с нас.
Същият съученик, вече зъболекар в Пловдив, се обадил на мама и с радостен глас преди години ѝ съобщил, че в местен пловдивски вестник има дописка за случайното откриване на „Калуня каля“, роман на нашия Гошо. „След като я прочетох, се почувствах горд и щастлив. Прочети я. Заслужава си“, допълнил той.
По спомените на майка ми, както казах, дъщеря на споменатия учител и кръстник Георги Николов: Докато татко беше жив, писателят идваше в края на лятото и началото на всяка есен у дома. Винаги оставяше колелото си пред портичката вляво, независимо от поканата да влиза вкъщи с него. Минаваше се покрай къщата по дълга циментова пътека и асма, преди да се стигне до мястото, където пребиваваше семейството – зад къщата, под асма до кладенец, покрит от плачеща върба. Бях семейна с две деца и като учителка с голяма отпуска изкарвахме лятото с децата на село. Писателят беше винаги спретнато облечен, обикновено с кремава риза и кафяв панталон или светлосиня риза и тъмносин панталон, обувките му винаги лъснати. Понякога беше и с дочени дрехи, но блестящи от чистота. Винаги беше изгладен и чист. Често носеше каскет. Обичаше да помага в селската работа, дори се включваше понякога и в брането на царевица, която беше няколко декара, посадена зад двора на къщата ни, към река Лом. Винаги благодареше, че си е спомнил работата от детството на село. Понякога оставаше да хапне с нас, друг път казваше, че го чакат близките. Често се усамотяваше с татко, като или сядаха под бора на тревата, или вътре в салона на къщата, където имаше голяма библиотека. Говореха за литература. Спомням си, че донесе книгата „Кукувица кука“ и я подари на татко. След като я прочете, татко я даде на сина ми с посланието: „Виж как от обикновено селско момче може да се израсне до човек, който стои редом с класици като Елин Пелин, Йовков и Радичков“.
Ива Станчева: И аз съм го чувала от дядо, който обожаваше тези автори, да казва, че Георги Божинов не им отстъпва. Дядо дори казваше: „Аз много обичам Радичков, но нашият Гошо е, да ме прощаваш, по-добър. Много талант, но и много труд са нужни в живота, за да постигнеш това, което в момента е Гошо“.
Майката на Ива Станчева: Спомням си последното му идване – отслабнал, потъмнял на лице, омъчнен. Прегърнаха се с татко и влязоха в салончето. След доста време Георги Божинов си тръгна и само ни вдигна ръка за довиждане. Татко ни каза: много проблеми има Гошо, и замълча. Това беше последната им среща. На другото лято татко почина, преди да ни посети Георги Божинов.
Георги Божинов идва още няколко пъти, за да види майка, но спомените им за татко явно бяха много тежки и за двамата, поради което според мен постепенно спря да ни посещава. Нямаше вече вероятно интелектуалния заряд и опората на баща ми.
Ива Станчева: Виждала съм писателя да дава на дядо тетрадки, изписани от него и след като дядо ги прочете, ги обсъждаха. Може да са били и последващите романи или неща, които не са публикувани(?). Рядко разговорите прекъсваха, след като почукам на вратата на салона, където често се усамотяваха. Носех в салона на къщата, пратена от баба, най-често пресни и охладени плодове, за да се почерпят. В редки случаи усещах, че се натрапвам и ми беше неприятно, защото след почукването ми на вратата разговорът отвътре спираше. Обикновено, когато продължаваха да говорят пред мен, коментираха литературни произведения и писателят помагаше в преводи на дядо от френски и немски (вече различавах езиците). Това е възрастта ми между първи и седми клас. За съжаление, след като дядо почина, баба изгори книги, които криеше на тавана в раклата от чеиза си, на френски и на немски. Беше забранено за мен и брат ми да се качваме там и да ровим, сигурно затова ни беше интересно, криехме се и знаехме, че не трябва никой да знае какво сме видели там. Успях да скрия малка част от тях, две-три книги. Пазя ги в библиотеката си.
В будното село на Георги Божинов израстват образовани интелектуалци като акад. Дуриданов, Петър Милевин, кинорежисьор, Аспарух Паунов, театрален режисьор, и не на последно място Георги Божинов. Благодарение на дядо аз и моите близки имаме скъпоценни спомени за хора, които чрез общуването си с нас по своему са ни обогатили и са ни облъчили със своята самобитност, знания и талант!
