„Жест“, изложба на Нора Ампова в галерия Little Bird Place, 4–23 юли 2023 г.
Погледът се плъзга по повърхността на картината. Нервни диагонали, отривисти вертикали, цветове, които в рамките на една мазка на четката преливат от един в друг. За момент напълно забравяш логиката на тази живописна игра, която в крайна сметка води до една обща картина. Жестът те е завладял, усещаш енергията му, тръгваш след него.
В изложбата „Жест“ в галерия Little Bird Place Нора Ампова прави смела крачка в своята живопис. Без да променя драстично начина си на работа, нито да бяга от темите, по които е работила и до момента, тя показва едно ново лице – по-освободена в избора на живописни похвати, артистична и самоуверена. По същество всички показани в изложбата творби са пейзажи или природната гледка е в центъра на платното. Навсякъде обаче подходът е различен, различни са и средствата за постигането на крайната цел. Така в централната творба от цикъла художничката стига до лаконичността на абстракцията. Картината е голяма по формат, нарисувана на един дъх с няколко маха на четката, с минимално насищане с боя. Ефектът е акварелен, лек, прозирен. Разчитаме силуета на планина, може би зеленина, а може би това е просто живописен порив. Картината напомня на виртуозен китайски акварел, в който лекотата и балансът в композицията са плод на продължителна упорита работа. Сякаш за да напомни за предишните си експерименти с цвета, Ампова обрамчва платното по дебелината на рамката с електриково розова лента, постигайки ефектно сияние около нея. Тази работа по същество е програмна за изложбата, затова и носи заглавието ѝ, „Жест“. И ако тя е крайна точка на серията от картини, която виждаме в галерията, то трансформациите и търсенията на авторката се улавят много ясно и в другите картини.
„Жест“ е изложба, която се появява след почти двегодишен период, в който Нора Ампова живее със семейството си във Франция. В затворен ареал, сред контролираната природа на френската провинция, във вакуума на всекидневната рутина, живописта ѝ днес, след завръщането ѝ в България, е „като отвързана“. Композиционният контрол е минимален. Басейните също са изчезнали. Пейзажът е призмата, през която светът е погледнат, сега обаче той е много по-див и автентичен. Дървета, треви, камъни, планински зъбери се сблъскват с небе от магента, потъват в синевата на хоризонта. Човешката фигура, където я има, неизменно е жена, застанала с гръб към зрителя. Силует, много по-разработен като персонаж, винаги различен, е отправил поглед към хоризонта. Настъпилата промяна не е само по отношение на жеста, с който са рисувани картините. Променена е цветността. Сега тя е много по-сложна. В нея преобладават земните, кафяви тонове, работата с велатури, с нюанси. Отделни елементи напомнят дори на старите майстори, на ренесансовата живопис, в която пейзажът е проявление на божествената воля. Употребата на места на нетипични живописни материали, каквато е например асфалтовата смес, създаваща илюзия за ефекта на сепията, още повече засилва този ефект. От предишното ѝ живописно Аз в изложбата присъстват няколко картини, рисувани върху фабрична златна основа. „Може би Бьорк“, малката серия „Амазонски ренесанс“, „Смарагдов град“ и др. Акрилната боя стои леко и живо върху златната основа, без да дразни или да се натрапва.
В изложбата „Жест“ Нора Ампова демонстрира майсторско владеене на живописните похвати, способност да работи в различни размери, но показва и достигане на артистична зрялост. Натрупала ценен опит, преминала през много експерименти, търсила различни пътища в изкуството, днес тя се осланя на собствения си глас.
